1 “ Is not man made to work on earth? Are not his days like the days of a man paid to work?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

2 L ike a servant who desires to be out of the sun, and like a working man who waits for his pay,

Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 I am given months of pain and nights of suffering for no reason.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 W hen I lie down I say, ‘When will I get up?’ But the night is long, and I am always turning from side to side until morning.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

5 M y flesh is covered with worms and dirt. My skin becomes hard and breaks open.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

6 M y days are faster than a cloth-maker’s tool, and come to their end without hope.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 “ Remember that my life is only a breath. My eye will not again see good.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

8 T he eye of him who sees me will see me no more. Your eyes will be on me, but I will be gone.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 W hen a cloud goes away, it is gone. And he who goes down to the place of the dead does not come back.

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 H e will not return to his house, and his place will not know him any more.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 “ So I will not keep my mouth shut. I will speak in the suffering of my spirit. I will complain because my soul is bitter.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 A m I the sea, or a large sea animal, that You put someone to watch me?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 W hen I say, ‘My bed will comfort me, and there I will find rest from my complaining,’

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 t hen You send dreams to me which fill me with fear.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 S o a quick death by having my breath stopped would be better to me than my pains.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 I hate my life. I will not live forever. Leave me alone, for my days are only a breath.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 W hat is man, that You make so much of him? Why do You care about him,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 t hat You look at him every morning, and test him all the time?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 H ow long will it be until You look away from me? Will You not let me alone until I swallow my spit?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 H ave I sinned? What have I done to You, O watcher of men? Why have you made me something to shoot at, so that I am a problem to myself?

Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

21 W hy then do You not forgive my wrong-doing and take away my sin? For now I will lie down in the dust. You will look for me, but I will not be.”

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.