1 I cry with a loud voice to the Lord. I pray with my voice to the Lord.

(По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 I talk and complain to Him. I tell Him all my trouble.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

3 W hen my spirit had grown weak within me, You knew my path. They have hidden a trap for me in the way where I walk.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

4 L ook to the right and see. For there is no one who thinks about me. There is no place for me to go to be safe. No one cares about my soul.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried out to You, O Lord. I said, “You are my safe place, my share in the land of the living.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 L isten to my cry, for I am brought down. Save me from those who make it hard for me. For they are too strong for me.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 B ring my soul out of prison, so that I may give thanks to Your name. Those who are right and good will gather around me. For You will give much to me.”

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.