1 A fter two years had passed, Pharaoh had a dream. He dreamed that he was standing by the Nile River.

Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.

2 A nd he saw seven cows coming out of the Nile. They were good-looking and fat, and they ate the grass beside the river.

ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

3 T hen he saw seven other cows coming out of the Nile after them. They looked bad and were thin. They stood by the other cows beside the Nile.

ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.

4 T hen the bad looking cows that were thin ate the seven good-looking, fat cows, and Pharaoh awoke.

И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

5 T hen he fell asleep and dreamed a second time. He saw seven heads of grain growing on one stick of grain. They were large and full.

А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

6 T hen he saw seven heads of grain come after them, which were small and made dry by the east wind.

ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

7 A nd the small heads of grain ate the seven large, full heads of grain. Then Pharaoh awoke and saw that it was a dream.

И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

8 S o when morning came his spirit was troubled. He called for all the wise men of Egypt. Pharaoh told them his dreams. But there was no one who could tell Pharaoh the meaning of them.

На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

9 T hen the head cup-carrier said to Pharaoh, “I remember today what I have done wrong.

Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

10 P haraoh was angry with his servants. And he put me and the head bread-maker in prison in the house of the head of the soldiers.

Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

11 H e and I had a dream on the same night. Each dream had its own meaning.

И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

12 A young Hebrew was there with us. He worked for the head of the soldiers. We told our dreams to him. And he told us the meaning of them. He told each of us what our different dreams meant.

А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

13 A nd it happened just like he had said it would. I was returned to my place of work. The bread-maker was killed on a tree.”

И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

14 P haraoh then called for Joseph. And they brought him out of the prison in a hurry. He cut off the hair on his face and put on clean clothes. Then he came to Pharaoh.

Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

15 P haraoh said to Joseph, “I have had a dream. But no one can tell me what it means. I have heard it said that you are able to hear a dream and tell what it means.”

И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

16 J oseph answered Pharaoh, “Not by myself. God will give Pharaoh a good answer.”

А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

17 S o Pharaoh said to Joseph, “In my dream, I was standing beside the Nile.

Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

18 I saw seven cows coming out of the Nile. They were fat and good-looking, and they ate the grass beside the river.

И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

19 T hen I saw seven other cows coming after them. They looked bad and were thin. I had never seen worse cows in all the land of Egypt.

И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

20 T hen the bad looking cows that were thin ate the first seven fat cows.

И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

21 B ut after they had eaten them, it could not be seen that they had eaten them. For they were just as bad looking as before. Then I awoke.

но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

22 I saw also in my dream seven heads of grain growing on one stick of grain. They were large and full.

После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.

23 T hen I saw seven heads of grain come after them. They were small and were dry because of the east wind.

И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

24 T he small heads of grain ate the seven good heads of grain. Then I told it to the wise men. But there was no one who could tell me what it means.”

тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

25 J oseph said to Pharaoh, “Pharaoh’s dreams are one and the same. God has shown Pharaoh what He is about to do.

Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

26 T he seven good cows are seven years. And the seven good heads of grain are seven years. The dreams are one and the same.

Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

27 T he seven bad looking cows that are thin that came up after them are seven years. And the seven small heads of grain made dry by the east wind mean seven years without food.

А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

28 I t is as I have said to Pharaoh. God has shown Pharaoh what He is about to do.

Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

29 S even years are coming when there will be much food in all the land of Egypt.

Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

30 B ut after them will come seven years when there will be no food. The time of much food will be forgotten in the land of Egypt. The time of no food will destroy the land.

А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

31 T he time without food will be so hard that no one in the land will remember when they had much.

Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

32 T hat the dream was sent twice to Pharaoh shows that what will happen is planned by God. And God will make it happen soon.

А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

33 “ So now let Pharaoh look for a man who is understanding and wise. Let the land of Egypt be put into his care.

Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

34 L et Pharaoh take action to choose men to watch over the land. And let him take a fifth part of the food of the land of Egypt during the seven years of much food.

Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

35 L et them gather all the food of these good years that are coming. Have them store the grain under the power of Pharaoh, to be used as food in the cities. And let them keep it safe.

Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.

36 T his food will be kept for the people to eat during the seven years of no food that will come upon the land of Egypt. This way the land will not be destroyed during the time without food.” Joseph Made Ruler over Egypt

И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

37 T he plan pleased Pharaoh and all his servants.

Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

38 T hen Pharaoh said to his servants, “Can we find a man like this, who has in him the Spirit of God?”

И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

39 S o Pharaoh said to Joseph, “Because God has shown you all this, there is no one as understanding and wise as you are.

Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

40 M y house will be put in your care. And all my people will do as you say. Only on the throne will I be greater than you.”

Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41 P haraoh said to Joseph, “See, I have put you in power over all the land of Egypt.”

Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.

42 T hen Pharaoh took the ring from his hand, and put it on Joseph’s hand. He dressed him in clothes of fine cloth. He put a gold chain around his neck.

Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

43 H e had him travel in his second wagon of honor. And they called out in front of him, “Bow down!” Pharaoh put him in power over all the land of Egypt.

После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

44 P haraoh said to Joseph, “I am Pharaoh. But unless it is your will, no one will raise his hand or foot in all the land of Egypt.”

При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

45 T hen Pharaoh gave Joseph the name of Zaphenath-paneah. He gave him for a wife Asenath, the daughter of Potiphera who was the religious leader of On. So Joseph went out through the land of Egypt.

И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах+ и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

46 J oseph was thirty years old when he stood in front of Pharaoh, king of Egypt. And Joseph went from Pharaoh to visit every part of Egypt.

Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

47 D uring the seven good years the land brought much food.

И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

48 S o he gathered into the cities all the food of these seven years when there was much in the land of Egypt. He put into each city the food from the fields around it.

И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

49 J oseph gathered as much grain as the sand of the sea. The time came when he stopped trying to know how much there was. Joseph’s Two Sons

Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

50 T wo sons were born to Joseph before the years without food came. Asenath, the daughter of Potiphera, the religious leader of On, gave birth to them.

А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

51 J oseph gave the first-born the name Manasseh. “For,” he said, “God has made me forget all my trouble and all those of my father’s house.”

И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

52 H e gave the second son the name of Ephraim. “For,” he said, “God has given me children in the land of my suffering.”

А втория наименува Ефрем++, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

53 T he seven good years of much food in the land of Egypt came to an end.

А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

54 A nd the seven bad years of no food began, as Joseph had said. No food was growing in all the lands, but in all the land of Egypt there was food.

настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

55 S o when all the people of Egypt were hungry, they cried to Pharaoh for bread. Pharaoh said to all the Egyptians, “Go to Joseph. Do what he tells you.”

Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

56 W hen the hunger was spreading over all the earth, Joseph opened the store-houses. And he sold food to the Egyptians for the time without food had become hard in the land of Egypt.

(А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

57 T he people of all the earth came to Egypt to buy grain from Joseph because the time without food was hard everywhere.

И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.