1 “ Listen, O heavens, and let me speak. Let the earth hear the words of my mouth.

Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.

2 L et my teaching fall as the rain, and my voice like the water on the grass in the early morning, like rain upon the new grass, and rain upon the plant.

Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.

3 F or I will make known the name of the Lord. I will tell of the greatness of God!

Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.

4 T he Rock! His work is perfect. All His ways are right and fair. A God Who is faithful and without sin, right and good is He.

Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.

5 T hey have acted in sin toward Him, but they are not His children, because the mark of sin is on them. They are a bad and sinful people.

Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.

6 I s this how you pay the Lord, you foolish people who are not wise? Is He not your Father Who has bought you? He has made you and given you your place.

Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7 R emember the days long ago. Think of the years of all people. Ask your father and he will show you. Ask your leaders. They will tell you.

Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.

8 W hen the Most High divided up the world among the nations, he divided the children of men. He set the place where each nation was to live by the number of the sons of Israel.

Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.

9 F or the Lord’s share is His people. He chose the people of Jacob for Himself.

Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.

10 H e found him in a desert land, in the empty waste of a desert. He came around him and cared for him. He kept him as He would His own eye.

Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.

11 L ike an eagle that shakes its nest, that flies over its young, He spread His wings and caught them. He carried them on His wings.

Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,

12 T he Lord alone led him. There was no strange god with him.

Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.

13 H e made him sit on the high places of the earth. And he ate the food of the field. He made him eat honey from the rock, oil out of hard rock,

Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.

14 m ilk from cows and milk from the flock, the fat of lambs, rams of Bashan, goats, and the best of the grain. And you drank wine of the blood of grapes.

С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.

15 “ But Jeshurun grew fat and would not obey. You became fat and full of food. Then he turned away from God Who made him. He hated the Rock of His saving power.

А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.

16 T hey made Him jealous with strange gods. They made Him angry with hated things.

С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.

17 T hey gave gifts to demons who were not God, to gods they have not known, new gods who came later, whom your fathers did not fear.

Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог, На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;

18 Y ou did not think of the Rock Who gave you birth. You forgot the God Who gave you birth.

А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.

19 “ The Lord saw this, and hated them. His sons and daughters made Him angry.

Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 T hen He said, ‘I will hide My face from them. I will see what their end will be. For they are a sinful people, children who are not faithful.

И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.

21 T hey have made Me jealous with what is not God. They have made Me angry with their false gods. So I will make them jealous with those who are not a people. I will make them angry with a foolish nation.

Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.

22 F or a fire is started by My anger. It burns to the very bottom of the place of the dead. It burns up the earth and all that grows on the earth. It burns the base of the mountains.

Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.

23 ‘ I will send much trouble upon them. I will use My arrows against them.

Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.

24 T hey will be wasted with hunger. They will be destroyed by burning heat and disease. I will send the teeth of wild animals against them, with the poison of things moving in the dust.

Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.

25 T he sword will bring death in the street, and bring fear in the homes. It will destroy both young man and young woman, the baby and the man with white hair.

Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.

26 I would have said, “I will cut them to pieces. I will make all people forget about them.”

Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,

27 B ut I was afraid that those who hate them would fight in anger against them and would not understand. They would say, “We have won with our own strength. The Lord has not done this.”’

Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.

28 “ For they are a nation without wise teaching. There is no understanding in them.

Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.

29 I f they were wise, they would understand this. They would know their future!

О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!

30 H ow could one run after a thousand? How could two make ten thousand run away, unless their Rock had sold them, and the Lord had given them up?

Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!

31 F or their rock is not like our Rock. Even those who hate us judge this.

Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това.

32 T heir vine is from the vine of Sodom, and from the fields of Gomorrah. Their grapes are grapes of poison. Their fruit tastes bitter.

Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;

33 T heir wine is the poison of snakes that kill.

Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.

34 ‘ Are they not kept in store with Me, shut in with My stores of riches?

Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 I t is Mine to punish when their foot makes a false step. The day of their trouble is near. Their fall is coming fast upon them.’

На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.

36 F or the Lord will judge His people. He will have loving-pity on His servants when He sees their strength is gone, and none are left of those who are free or of those who are not free.

Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен.

37 T hen He will say, ‘Where are their gods? Where is the rock where they went to be safe?

И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,

38 W ho ate the fat of their burnt gifts and drank the wine of their drink gifts? Let them come and help you. Let them be your hiding place!

Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.

39 S ee now that it is I. I am He. There is no god except Me. It is I Who kills and gives life. I hurt, and I heal. And there is no one who can take from My hand.

Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.

40 F or I lift up My hand to heaven, and promise that, as I live forever,

Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.

41 I will make My shining sword sharp. My hand takes hold of what is right and fair. I will punish those who are against Me. And I will punish those who hate Me.

Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

42 I will make My arrows drunk with blood. My sword will eat flesh with the blood of those who are killed and those who are in prison, from the long-haired leaders of those who hate Me.’

Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.

43 B e glad, O nations, with His people! For He will punish because of the blood of His servants. He will punish those who fight against Him. And He will take away the sin of His land and His people.”

Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.

44 M oses came with Joshua the son of Nun and spoke all the words of this song in the ears of the people.

И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.

45 W hen Moses had finished speaking all these words to all Israel,

И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:

46 h e said to them, “Take into your heart all the words I tell you today. Tell them to your children, so they may be careful to do all the words of this Law.

Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.

47 T his word is of great worth to you. It is your very life. By this word you will live long in the land you are crossing the Jordan to take.” Moses to Die on Mount Nebo

Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.

48 T he Lord said to Moses that same day,

В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:

49 “ Go up to this mountain of the Abarim, Mount Nebo, in the land of Moab beside Jericho. Look at the land of Canaan, which I am giving to the people of Israel for their own.

Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;

50 T hen die on the mountain you go up, and join your people, as Aaron your brother died on Mount Hor and joined his people.

и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;

51 T his is because you were not faithful to Me among the people of Israel at the waters of Meribah-Kadesh, in the Desert of Zin and you did not honor Me as holy among the people of Israel.

защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.

52 Y ou will see the land from far away, but you will not go into the land I am giving the people of Israel.”

За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.