1 A fter this, Moses and Aaron went to Pharaoh and said, “The Lord, the God of Israel, says this: ‘Let My people go, that they may have a special supper to honor Me in the desert.’”

След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

2 B ut Pharaoh said, “Who is the Lord, that I should obey Him and let Israel go? I do not know the Lord. And I will not let Israel go.”

Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

3 T hen they said, “The God of the Hebrews has met with us. We ask of you, let us travel into the desert three days, to give a gift on an altar in worship to the Lord our God. Or He may send death to us by disease or by the sword.”

А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

4 B ut the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you take the people away from their work? Return to your work!”

Но египетския цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

5 T hen Pharaoh said, “See, the people of the land are now many. And you would have them stop working!”

Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

6 T hat same day Pharaoh told the men who made the people work,

И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

7 “ Do not give the people straw for making clay blocks any more. Let them go and gather straw for themselves.

Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

8 B ut have them make the same number of clay blocks as before, and no less. They are crying, ‘Let us go and give a gift in worship to our God,’ because they are lazy.

Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et more work be given to the men so they will not have time to listen to lies.”

Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливите думи.

10 S o the men who made the people work went out and said to the people, “This is what Pharaoh says: ‘I will not give you straw.

И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

11 Y ou go and get straw for yourselves where you can find it. But you will not work any less than before.’”

Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people went out through all the land of Egypt to gather what they could use for straw.

Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

13 T he men who made them work made them hurry, saying, “Finish your full day’s work as you did when there was straw.”

А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

14 A nd the Hebrew men who had been made to rule over the people by Pharaoh’s work-leaders were beaten. They were asked, “Why have you not made as many clay blocks yesterday or today as you made before?”

И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

15 T hen the Hebrew men who made the people work went to Pharaoh and cried, “Why do you act this way toward your servants?

Тогова надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no straw given to your servants. Yet they still say to us, ‘Make clay blocks!’ See, your servants are being beaten. But your own people are to blame.”

Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

17 B ut Pharaoh said, “You are lazy, very lazy. So you say, ‘Let us go and give a gift on an altar in worship to the Lord.’

Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

18 G o now and work. You will be given no straw. Yet you must make the same number of clay blocks.”

Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

19 T he Hebrew men who made the people work knew that they were in trouble because they were told, “You must make the same number of clay blocks each day.”

И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

20 W hen they came from Pharaoh, they met Moses and Aaron who were waiting for them.

И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намираха на пътя;

21 T hey said to Moses and Aaron, “May the Lord look upon you and judge you. For you have caused us to be hated by Pharaoh and his servants. You have put a sword in their hand to kill us.” God’s Promise to Israel

и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

22 T hen Moses returned to the Lord and said, “O Lord, why have You hurt these people? Why did you ever send me?

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

23 F or since I went to Pharaoh to speak in Your name, he has hurt these people. You have not set Your people free at all.”

Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?