1 A fter this, Moses and Aaron went to Pharaoh and said, “The Lord, the God of Israel, says this: ‘Let My people go, that they may have a special supper to honor Me in the desert.’”

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 B ut Pharaoh said, “Who is the Lord, that I should obey Him and let Israel go? I do not know the Lord. And I will not let Israel go.”

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 T hen they said, “The God of the Hebrews has met with us. We ask of you, let us travel into the desert three days, to give a gift on an altar in worship to the Lord our God. Or He may send death to us by disease or by the sword.”

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 B ut the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you take the people away from their work? Return to your work!”

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 T hen Pharaoh said, “See, the people of the land are now many. And you would have them stop working!”

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 T hat same day Pharaoh told the men who made the people work,

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 “ Do not give the people straw for making clay blocks any more. Let them go and gather straw for themselves.

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 B ut have them make the same number of clay blocks as before, and no less. They are crying, ‘Let us go and give a gift in worship to our God,’ because they are lazy.

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et more work be given to the men so they will not have time to listen to lies.”

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 S o the men who made the people work went out and said to the people, “This is what Pharaoh says: ‘I will not give you straw.

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 Y ou go and get straw for yourselves where you can find it. But you will not work any less than before.’”

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people went out through all the land of Egypt to gather what they could use for straw.

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 T he men who made them work made them hurry, saying, “Finish your full day’s work as you did when there was straw.”

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 A nd the Hebrew men who had been made to rule over the people by Pharaoh’s work-leaders were beaten. They were asked, “Why have you not made as many clay blocks yesterday or today as you made before?”

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 T hen the Hebrew men who made the people work went to Pharaoh and cried, “Why do you act this way toward your servants?

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no straw given to your servants. Yet they still say to us, ‘Make clay blocks!’ See, your servants are being beaten. But your own people are to blame.”

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 B ut Pharaoh said, “You are lazy, very lazy. So you say, ‘Let us go and give a gift on an altar in worship to the Lord.’

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 G o now and work. You will be given no straw. Yet you must make the same number of clay blocks.”

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 T he Hebrew men who made the people work knew that they were in trouble because they were told, “You must make the same number of clay blocks each day.”

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 W hen they came from Pharaoh, they met Moses and Aaron who were waiting for them.

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 T hey said to Moses and Aaron, “May the Lord look upon you and judge you. For you have caused us to be hated by Pharaoh and his servants. You have put a sword in their hand to kill us.” God’s Promise to Israel

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 T hen Moses returned to the Lord and said, “O Lord, why have You hurt these people? Why did you ever send me?

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 F or since I went to Pharaoh to speak in Your name, he has hurt these people. You have not set Your people free at all.”

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?