1 W atch your steps as you go to the house of God. Go near and listen but do not give the gift of fools. For they do not know they are sinning.

Пази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

2 D o not hurry to speak or be in a hurry as you think what to tell God. For God is in heaven and you are on the earth. So let your words be few.

Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

3 F or a dream comes with much work, and the voice of a fool comes with many words.

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

4 W hen you make a promise to God, do not be late in paying it, for He is not pleased with fools. Pay what you promise to pay!

Когато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

5 I t is better not to make a promise, than to make a promise and not pay it.

По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 D o not let your mouth cause you to sin. And do not say to the one sent from God that it was a mistake. Why should God be angry because of what you said, and destroy the work of your hands?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

7 F or when there are many dreams, there are many empty words. Instead of this, honor God with fear. Money and Honor Are of Little Worth

Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

8 I n one part of a land if you see a bad power held over the poor, and what is right and fair and good taken away, do not be surprised by what you see. For one leader watches over another leader, and more important leaders watch over them.

Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

9 A fter all, a country does better with a king in power.

При това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

10 H e who loves money will never have enough money to make him happy. It is the same for the one who loves to get many things. This also is for nothing.

Който обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

11 W hen there are more good things, there are also more people to eat them. So what does their owner get except to see them with his eyes?

Когато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

12 T he sleep of the working man is pleasing, if he eats little or much. But the full stomach of the rich man does not let him sleep.

Сънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 T here is something very wrong which I have seen under the sun: Riches being kept by the owner and he is hurt by them.

Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 W hen those riches are lost because he used them in a wrong way, and he had become the father of a son, there was nothing left for him.

и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 A man comes from his mother without clothing, and he will go as he came. He will take nothing from his work that he can carry in his hand.

Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

16 T his also is very wrong: As a man is born, this is the way he will leave. So what does the man get who works for the wind?

Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

17 A ll his life he eats in darkness with much sorrow, sickness and anger.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

18 T his is what I have seen to be good and right: to eat and to drink and be happy in all the work one does under the sun during the few years of his life which God has given him. For this is his reward.

Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

19 A s for every man to whom God has given riches and many good things, He has also given him the power to eat from them, receive his reward and be happy in his work. This is the gift of God.

И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

20 F or he will not think much about the years of his life, because God keeps him happy in his heart.

Защото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.