1 N ow Jehoshaphat had great riches and honor. And by a marriage he was joined with Ahab.

А Йосафат имаше богатство и голяма слава; и се сроди с Ахав.

2 A fter some years he went down to visit Ahab at Samaria. Ahab killed many sheep and cattle for him and for the people who were with him. And he wanted Jehoshaphat to fight against Ramoth-gilead.

И след няколко години слезе при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и говеда за него и за народа, който беше с него; още му предложи да отиде с него в Рамот-галаад.

3 K ing Ahab of Israel said to King Jehoshaphat of Judah, “Will you go with me against Ramoth-gilead?” He answered, “I am as you are. And my people are as your people. We will be with you in the battle.”

Защото Израелевият цар Ахав каза на Юдейския цар Йосафат: Идваш ли с мене в Рамот-галаад? А той му отговори: Аз съм, както си ти, и моят народ, както твоят народ; ще бъдем с тебе във войната.

4 T hen Jehoshaphat said to the king of Israel, “Ask first for word from the Lord.”

Йосафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитай се сега до Господнето слово.

5 S o the king of Israel gathered together the 400 men who told what would happen in the future. He said to them, “Should we go to battle against Ramoth-gilead, or should I wait?” And they said, “Go up, for God will give it into the hand of the king.”

Тогава Израелевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, и им каза: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А те отговориха: Иди и Бог ще го предаде в ръката на царя.

6 B ut Jehoshaphat said, “Is there not another man who speaks for the Lord here whom we may ask?”

Обаче Йосафат каза: Няма ли тук освен тези някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

7 T he king of Israel said to him, “There is yet one man whom we may ask of the Lord. But I hate him. For he never tells me anything good, only bad. He is Micaiah, the son of Imla.” But Jehoshaphat said, “You should not say that.”

Израелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, а винаги зло; той е Михей, син на Емла. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

8 T hen the king of Israel called for one of his captains and said, “Hurry, bring Micaiah the son of Imla.”

Тогава Израелевият цар повика един евнух и му нареди: Доведи скоро Михей, син на Емла.

9 T he king of Israel and King Jehoshaphat of Judah were each sitting on his throne, dressed in king’s clothing. They were sitting at the grain-floor at the gate of Samaria. All the men who told what would happen in the future were speaking in front of them.

А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; те седяха на открито място при входа на самарийската порта и всички пророци пророкуваха пред тях.

10 Z edekiah the son of Chenaanah made horns of iron for himself and said, “The Lord says that with these you will hurt the Syrians until they are destroyed.”

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

11 A ll the men who told what would happen in the future were saying, “Go up to Ramoth-gilead and win the battle. For the Lord will give it into the hand of the king.”

Също и всички пророци пророкуваха така, като казваха: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

12 T hen the man who was sent to call Micaiah said to him, “See, all the men who tell what will happen in the future are speaking in the king’s favor. So I ask that you let your word be like one of them, and speak in the king’s favor.”

А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говорѝ: Ето думите на пророците като от една уста са добри за царя; и така, моля и твоята дума да бъде като думата на всеки от тях и ти говорѝ доброто.

13 B ut Micaiah said, “As the Lord lives, I will speak what my God says.”

А Михей отговори: Заклевам се в живота на Господа, каквото каже Бог мой, това ще говоря.

14 W hen he came to the king, the king said to him, “Micaiah, should we go to Ramoth-gilead to battle, or should I wait?” Micaiah said, “Go up and win the battle. For they will be given into your hand.”

И така, дойде при царя. Той му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А пророкът отвърна: Идете и ще имате добър успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

15 T hen the king said to him, “How many times must I tell you to speak to me nothing but the truth in the name of the Lord?”

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

16 S o he said, “I saw all Israel spread out on the mountains, like sheep without a shepherd. And the Lord said, ‘These have no owner. Let each of them return to his house in peace.’”

Михей отговори: Видях целия Израел, пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

17 T hen the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you that he would not tell me anything good, but bad?”

Тогава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мене, а зло?

18 M icaiah said, “So hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on His throne. All the armies of heaven were standing on His right and on His left.

А Михей каза: И така, чуйте Господнето слово. Видях Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно множество, стоящо около Него отдясно и отляво.

19 T he Lord said, ‘Who will lead King Ahab of Israel to go up and fall at Ramoth-gilead?’ And one said this while another said that.

Господ каза: Кой ще примами Израелевия цар Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

20 T hen a spirit came and stood before the Lord and said, ‘I will lead him to do it.’ And the Lord said to him, ‘How?’

После излезе един дух, застана пред Господа и проговори: Аз ще го примамя. И Господ го запита: Как?

21 H e said, ‘I will go and be a lying spirit in the mouth of all Ahab’s men who tell what will happen in the future.’ Then the Lord said, ‘You are to make him want to go, and you will do well. Go and do so.’

А той отвърна: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Тогава Господ каза: Примамвай го още и ще сполучиш; излез, направи така.

22 S o now the Lord has put a lying spirit in the mouth of your men who speak for God. For the Lord has said that trouble will come to you.”

И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на тези твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

23 T hen Zedekiah the son of Chenaanah came near and hit Micaiah on the side of the face, and said, “How did the Spirit of the Lord pass from me to speak to you?”

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

24 M icaiah said, “See, you will see on that day when you go into a room to hide yourself.”

А Михей отговори: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отиваш от стая в стая, за да се криеш.

25 T hen the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the city leader, and to Joash the king’s son.

Тогава Израелевият цар нареди: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас,

26 T ell them, ‘The king says to put this man in prison. Feed him only a little bread and water until I return in peace.’”

и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато се завърна с мир.

27 M icaiah said, “If you do return in peace, the Lord has not spoken by me.” And he said, “Listen, all you people.” Ahab Dies in Battle

Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Добави още: Слушайте вие, целият народ.

28 S o the king of Israel and King Jehoshaphat of Judah went up against Ramoth-gilead.

И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат излязоха в Рамот-галаад.

29 T he king of Israel said to Jehoshaphat, “I will dress up to look like someone else and go into battle. But you wear your king’s clothing.” So the king of Israel dressed up to look like someone else, and they went into battle.

А Израелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влязоха в сражението.

30 N ow the king of Syria had told the captains of his war-wagons, “Do not fight with small or great, but only with the king of Israel.”

А сирийският цар беше заповядал на началниците на колесниците си: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

31 S o when the captains of the war-wagons saw Jehoshaphat, they said, “It is the king of Israel.” And they turned to fight against him. But Jehoshaphat cried out, and the Lord helped him. God made them go away from him.

А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Той ще да е Израелевият цар; и се отклониха, за да го ударят. Но Йосафат извика и Господ му помогна, защото Бог им повлия да се отвърнат от него.

32 W hen the captains of the war-wagons saw that it was not the king of Israel, they turned back from going after him.

Понеже началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

33 B ut a certain man happened to shoot an arrow and hit the king of Israel in a joint of the battle-clothes. So the king said to the man on the war-wagon, “Turn around, and take me out of the battle. For I am hurt.”

А един човек хвърли стрела, без да се цели, и удари Израелевия цар между ставите на бронята му; затова той каза на колесничаря: Обърни юздата и ме изведи от войската, защото съм тежко ранен.

34 T he battle was hard that day. And the king of Israel stood up against the sides of his war-wagon in front of the Syrians until the evening. When the sun went down, he died.

И в онзи ден сражението се усили; но Израелевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта и около залез слънце умря.