1 I n the second year that Nebuchadnezzar was king, he had a dream. His spirit was troubled and he could not sleep.

Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.

2 T hen the king called for the wonder-workers, those who used secret ways, those who learned from stars, to tell the king what he had dreamed. So they came in and stood in front of the king.

Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.

3 T he king said to them, “I had a dream that troubles me, and I want to know what the dream means.”

Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

4 T hen those who learn from stars said to the king in the Aramaic language, “O king, live forever! Tell the dream to your servants, and we will tell you what it means.”

Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

5 T he king answered, saying, “My word is sure. If you do not tell me what my dream was and what it means, you will be torn apart and your houses will be laid waste.

Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;

6 B ut if you tell me the dream and what it means, I will give you gifts and riches and great honor. So tell me the dream and what it means.”

но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.

7 T hey answered the king a second time, saying, “Let the king tell the dream to his servants, and we will tell you what it means.”

Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

8 T he king said, “I am sure that you are trying to get more time, because you see that my word is sure.

Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.

9 Y ou know that if you do not tell me what I dreamed, there is only one penalty for you. You have agreed among yourselves to keep telling me lies until things change. So tell me the dream. Then I will know that you can tell me what it means.”

Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.

10 T hose who learn from stars answered the king and said, “There is not a man on earth who can do this for the king. For no great king or ruler has ever asked anything like this of any wonder-worker or one who learns from stars.

Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.

11 W hat the king asks is too hard. No one can do it for you except the gods, who do not live among men.”

Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.

12 B ecause of this the king became very angry and said that all the wise men of Babylon must be destroyed.

Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.

13 S o the law was sent out that the wise men must be killed. They looked for Daniel and his friends, to kill them also. God Shows Daniel the Meaning of the Dream

И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.

14 T hen Daniel spoke with wisdom and understanding to Arioch, the captain of the soldiers who watched over the king, who had gone out to kill the wise men of Babylon.

Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

15 H e said to Arioch, the king’s captain, “Why is the king’s law so hard?” Then Arioch told him what had happened.

Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.

16 S o Daniel went in and asked the king for time, so that he could tell the king what the dream meant.

И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.

17 T hen Daniel went to his house and told his friends, Hananiah, Mishael and Azariah, what had happened.

Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,

18 H e told them to ask for loving-pity from the God of heaven about this secret, so that Daniel and his friends might not be killed with the other wise men of Babylon.

за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

19 T hen the secret was made known to Daniel in a special dream during the night. He gave honor and thanks to the God of heaven.

Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

20 D aniel said, “Let the name of God be honored forever and ever, for wisdom and power belong to Him.

Даниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.

21 H e changes the times and the years. He takes kings away, and puts kings in power. He gives wisdom to wise men and much learning to men of understanding.

Той изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

22 H e makes known secret and hidden things. He knows what is in the darkness. Light is with Him.

Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

23 I give thanks and praise to You, O God of my fathers. For You have given me wisdom and power. Even now You have made known what we asked of You. You have made the king’s dream known to us.” Daniel Tells the Meaning to the King

На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.

24 S o Daniel went in to Arioch, whom the king had told to kill the wise men of Babylon. He went and said to him, “Do not kill the wise men of Babylon! Take me to the king, and I will tell him what his dream means.”

И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.

25 T hen Arioch brought Daniel to the king in a hurry, and said to him, “I have found a man among those brought out of Judah who can tell the king the meaning of his dream!”

Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.

26 T he king said to Daniel (also called Belteshazzar), “Are you able to tell me the dream I had, and what it means?”

Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

27 D aniel answered the king and said, “No wise men, wonder-workers, or men who use secret ways can make this dream known to the king.

Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.

28 B ut there is a God in heaven who makes secrets known. And He has made known to King Nebuchadnezzar what will happen in the future. This was the special dream you had while you were on your bed.

Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

29 O king, while on your bed your thoughts turned to what would happen in the future. And He Who makes secrets known has let you know what will happen.

Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.

30 B ut this secret has not been made known to me because I am wiser than any other living man. It was made known to me so that I can make it known to the king, and that you may understand the thoughts of your mind.

Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.

31 “ O king, you were looking and saw a great object. The object was large and very bright, and it was standing in front of you. It filled you with fear and wonder as you looked at it.

Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.

32 T he object’s head was made of fine gold. Its breast and arms were made of silver. Its stomach and thighs were made of brass.

Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,

33 I ts legs were made of iron, and its feet were part iron and part clay.

краката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.

34 W hile you were watching, a rock was cut out, but not by human hands. It fell and hit the large object on its feet of iron and clay, and crushed them.

Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

35 T hen the iron, the clay, the brass, the silver and the gold were broken to pieces at the same time and became like dust on the grain-floor in the summer. The wind carried the dust away so nothing was to be found. But the stone that hit the large object became a large mountain and filled the whole earth.

Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

36 “ This was the dream. Now we will tell the king what it means.

Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

37 Y ou, O king, are the king of kings. The God of heaven has given you the nation, the power, the strength, and the honor.

Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

38 I n every place where people live, or the animals of the field, or the birds of the air, He has given them to you and has caused you to rule over them all. You are the head of gold.

и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.

39 A fter you there will be another nation that is not as great as yours. A third nation of brass will come, which will rule over all the earth.

След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.

40 T hen there will be a fourth nation, as strong as iron. Iron crushes and breaks all things. So, like iron breaks things to pieces, this nation will crush and break all the others.

Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.

41 J ust as you saw the feet and toes made of part clay and part iron, it will be a divided nation. But it will have some of the strength of iron, just as you saw the iron mixed with the clay.

А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

42 A s the toes of the feet were made of part iron and part clay, so some of the nation will be strong and part of it will be weak.

И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

43 A s you saw the iron mixed with clay, they will try to join with one another. But they will not stay together any more than iron mixes with clay.

И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

44 I n the days of those kings the God of heaven will set up a nation which will never be destroyed. And it will never be taken by another people. It will crush and put an end to all these nations, but it will last forever.

И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

45 Y ou saw how a stone was cut out of the mountain by no human hands, and how it crushed the iron, the brass, the clay, the silver, and the gold. The great God has shown the king what will happen in the future. The dream is true. And I have given you its true meaning.” Daniel Becomes Ruler of Babylon

Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.

46 T hen King Nebuchadnezzar fell on his face and gave honor to Daniel. He had a gift and special perfume brought to him.

Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.

47 T he king said to Daniel, “For sure your God is God of gods and Lord of kings, and He makes hidden things known. For you have been able to make known this secret.”

Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

48 T hen the king gave Daniel much power and gave him many great gifts. He made him ruler over the whole land of Babylon and the head of all the wise men of Babylon.

Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.

49 A nd Daniel asked the king to put Shadrach, Meshach and Abed-nego as leaders over the land of Babylon, while Daniel stayed near the king.

Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.