1 J erubbaal’s son Abimelech went to his mother’s family at Shechem. He said to them and to all those of the family of his mother’s father,

След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

2 “ Speak to all the leaders of Shechem. Say to them, ‘Which is better for you? Should all seventy of Jerubbaal’s sons rule over you? Or should one man rule over you? Remember that I am your own bone and flesh.’”

Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

3 S o his mother’s family spoke all these words for him in the ears of the leaders of Shechem. And they decided to follow Abimelech. For they said, “He is our brother.”

И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

4 T hey gave him seventy pieces of silver from the family of Baal-berith. Abimelech used the money to hire wild men of no worth who followed him.

И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

5 T hen he went to his father’s house at Ophrah. And he killed his brothers, the sons of Jerubbaal. He killed all seventy men upon one stone. But Jerubbaal’s youngest son Jotham was left alive, because he hid himself.

И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

6 T hen all the men of Shechem and of Beth-millo gathered together. They went and made Abimelech king, by the tree that had been set up in Shechem.

Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

7 W hen it was told to Jotham, he went and stood on the top of Mount Gerizim. He called out to them in a loud voice, “Listen to me, O men of Shechem. So God may listen to you.

А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

8 O ne time the trees went out to choose a king to rule them. They said to the olive tree, ‘Rule over us!’

Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

9 B ut the olive tree said to them, ‘Should I leave my riches of oil by which God and men are honored, and go to wave over the trees?’

Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

10 T hen the trees said to the fig tree, ‘You come and rule over us!’

Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

11 B ut the fig tree said to them, ‘Should I leave my good sweet fruit, and go to wave over the trees?’

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

12 S o the trees said to the vine, ‘You come and rule over us!’

После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

13 B ut the vine said to them, ‘Should I leave my new wine which makes God and men happy, and go to wave over the trees?’

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

14 T hen all the trees said to the thorn bush, ‘You come and rule over us!’

После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

15 A nd the thorn bush said to the trees, ‘If in truth you are choosing me as king over you, come and be safe in my shadow. But if not, may fire come out of the thorn bush and burn up the tall trees of Lebanon.’

А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

16 “ Now it may be that you have acted in truth and honor in making Abimelech king. It may be that you have acted well toward Jerubbaal and his house, by paying him for what he did.

И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

17 F or my father fought for you. He put his life in danger to set you free from the power of Midian.

Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

18 B ut you have gone against my father’s house today. You have killed seventy of his sons on one stone. Abimelech is the son of my father’s woman servant. And you have made him king over the people of Shechem, because he is your brother.

А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

19 I f you have acted in truth and honor toward Jerubbaal and his house today, then be happy with Abimelech. And let him be happy with you.

Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

20 B ut if not, let fire come out from Abimelech and burn up the people of Shechem and Beth-millo. Then let it burn up Abimelech.”

Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

21 J otham ran away from them and went to Beer. He stayed there, because he was afraid of his brother Abimelech.

Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

22 A bimelech ruled over Israel for three years.

И Авимелех управлява Израел три години.

23 T hen God sent a bad spirit between Abimelech and the men of Shechem. The men of Shechem were not faithful to Abimelech.

А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

24 G od did this to punish Abimelech and the men of Shechem, because the seventy sons of Jerubbaal were killed by their brother Abimelech. And the men of Shechem gave him the strength to do it.

за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

25 T he men of Shechem went against Abimelech by hiding men on the mountain tops. They robbed all who passed by them on the road. Abimelech was told about it.

И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

26 N ow Gaal the son of Ebed moved with his family into Shechem. And the men of Shechem put their trust in him.

В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

27 T hey went out into the field and gathered the grapes of their vines and crushed them. Then they had a special supper in the house of their god. They ate and drank and wished bad to come to Abimelech.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

28 G aal the son of Ebed said, “Who is Abimelech? And who are we of Shechem, that we should serve him? Is he not the son of Jerubbaal? Is not Zebul his leader? Serve the men of Hamor the father of Shechem, but why should we serve Abimelech?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

29 I f only these people were under my rule! Then I would send Abimelech away. I would say to Abimelech, ‘Make your army strong, and come out.’”

Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

30 W hen Zebul the ruler of the city heard the words of Gaal the son of Ebed, he was very angry.

Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

31 H e sent men to bring news to Abimelech in secret. They said, “See, Gaal the son of Ebed has come to Shechem with his family. They are turning the city against you.

Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

32 S o you and the people who are with you get up during the night and hide in the field.

Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

33 T hen get up early in the morning, as soon as the sun is up, and rush against the city. When Gaal and the people who are with him come out against you, do whatever you can to them.”

И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

34 S o Abimelech and all who were with him got up during the night. They hid and waited in four groups to fight against Shechem.

И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 G aal the son of Ebed came out and stood in the city gate. And Abimelech and the people who were with him came out of their hiding places.

Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

36 W hen Gaal saw the men, he said to Zebul, “See, men are coming down from the mountain tops!” But Zebul said to him, “It is the shadow of the mountains that looks like men to you.”

А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

37 G aal spoke again, saying, “See, men are coming down from the highest part of the land. One group is coming on the way from the oak tree of those who tell the future.”

Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

38 T hen Zebul said to him, “Where is your proud talk now, you who said, ‘Who is Abimelech that we should serve him?’ Are these not the men whom you hated? Go out now and fight with them!”

Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

39 S o Gaal went out in front of the leaders of Shechem and fought with Abimelech.

Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

40 A bimelech went after Gaal. And Gaal ran away from him. Many were hurt and fell all the way to the gate.

И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

41 A bimelech stayed at Arumah. But Zebul drove out Gaal and his family so they could not stay in Shechem.

Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 T he men went out to the field the next day and told Abimelech.

А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

43 S o he took his men and divided them into three groups, and they waited in the field. When he saw Gaal’s people coming out of the city, Abimelech went against them and killed them.

Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

44 A bimelech and the group with him rushed and stood in the city gate. The other two groups then rushed against all who were in the field and killed them.

След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

45 A bimelech fought against the city all that day. He took the city and killed the people who were in it. Then he destroyed the city and covered it with salt.

Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

46 A ll the leaders of the tower of Shechem heard about it. And they went into the inside room of the house of the god of El-berith.

А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

47 A bimelech was told that all the leaders of the tower of Shechem were gathered together.

И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

48 S o Abimelech and all who were with him went up to Mount Zalmon. Abimelech took an ax in his hand and cut down a branch from the trees. Then he lifted it onto his shoulder. He said to the men who were with him, “Hurry and do what you have seen me do.”

Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

49 S o each of the men cut down his branch also, and followed Abimelech. They put the branches around the inside room and set it on fire. So all the men of the tower of Shechem died. There were about 1, 000 men and women in all.

И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

50 T hen Abimelech went to Thebez. He fought against it and took it.

След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

51 B ut there was a strong tower in the center of the city. All the men and women and leaders of the city ran to it and shut themselves in. And they went up on the roof of the tower.

Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

52 A bimelech came to the tower and fought against it. He went near the door of the building to burn it with fire.

Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

53 B ut a certain woman threw a grain-crushing stone on Abimelech’s head and crushed his skull.

една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

54 A bimelech was quick to call the young man who carried his heavy battle-clothes, saying, “Take your sword and kill me. Or else it will be said that a woman killed me.” So the young man killed him with a sword.

Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

55 W hen the men of Israel saw that Abimelech was dead, each man went home.

А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

56 S o God punished Abimelech for the sin he had done against his father by killing his seventy brothers.

Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 G od punished the men of Shechem for all their sin. The words that Jotham the son of Jerubbaal spoke against them came true.

Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.