1 W hen David’s time to die was near, he told his son Solomon,

Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:

2 “ I am going the way of all the earth. So be strong. Show yourself to be a man.

Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.

3 D o what the Lord your God tells you. Walk in His ways. Keep all His Laws and His Word, by what is written in the Law of Moses. Then you will do well in all that you do and in every place you go.

Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;

4 T hen the Lord will keep His promise to me. He has said to me, ‘Your sons must be careful of their way, to walk before Me in truth with all their heart and soul. If they do, you will never be without a man on the throne of Israel.’

за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израелевия престол.

5 N ow you know what Zeruiah’s son Joab did to me. You know what he did to the two captains of the armies of Israel. He killed Abner the son of Ner, and Amasa the son of Jether in the time of peace as if it were in the time of war. He put the blood of war on his belt and on the shoes of his feet.

Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израелевите войски - на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.

6 S o act with wisdom. Do not let his gray hair go down to the grave in peace.

Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 B ut show kindness to the sons of Barzillai the Gileadite. Let them be among those who eat at your table. For they helped me when I ran from your brother Absalom.

Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

8 S ee, there is with you Shimei the son of Gera the Benjamite, of Bahurim. It was he who spoke bad words against me on the day I went to Mahanaim. But when he came down to me at the Jordan, I promised him by the Lord, saying, ‘I will not put you to death with the sword.’

Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: Няма да те убия с меч.

9 S o do not let him go without being punished. For you are a wise man. You will know what you should do to him. Bring his gray hair down to the grave with blood.” The Death of David

Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 T hen David died and was buried in the city of David.

Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

11 H e had ruled over Israel forty years. Seven years he ruled in Hebron. And thirty-three years he ruled in Jerusalem.

А времето, през което Давид царува̀ над Израел, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години - в Йерусалим. Начало на царуването на Соломон

12 S olomon sat on the throne of his father David and things went well for the nation. Solomon Had Adonijah Killed

Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.

13 N ow Adonijah the son of Haggith came to Solomon’s mother Bathsheba. She said, “Do you come in peace?” And he said, “Yes, in peace.”

Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.

14 T hen he said, “I have something to say to you.” And she said, “Speak.”

После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.

15 S o he said, “You know that the nation was mine. All Israel thought I would be king. But the nation has become my brother’s, for it was his from the Lord.

Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израел беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.

16 N ow I have one thing to ask of you. Do not say no to me.” And she said to him, “Speak.”

Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.

17 H e said, “I beg you, speak to Solomon the king. For he will not say no to you. Ask him to give me Abishag the Shunammite as a wife.”

Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 B athsheba said, “Very well. I will speak to the king for you.”

А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.

19 S o Bathsheba went to speak to King Solomon for Adonijah. The king stood up to meet her, bowed in front of her, then sat on his throne. He had a seat brought in for the king’s mother, and she sat on his right.

И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.

20 S he said, “I am asking you for one small thing. Do not say no to me.” And the king said to her, “Ask, my mother. I will not say no to you.”

Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 S o she said, “Let Abishag the Shunammite be given to your brother Adonijah as his wife.”

И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.

22 K ing Solomon answered his mother, “Why are you asking me to give Abishag the Shunammite to Adonijah? Ask me to give him the nation also! For he is my older brother. And Abiathar the religious leader and Joab the son of Zeruiah are on his side!”

Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! - за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

23 T hen King Solomon swore by the Lord, saying, “May God do so to me and more, if Adonijah has not asked for this against his own life.

Тогава цар Соломон се закле в Господа: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.

24 T he Lord has given me my place on the throne of my father David. He has made me a house as He promised. And as the Lord lives, for sure Adonijah will be put to death today.”

Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.

25 S o King Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, and he went to Adonijah and killed him. Abiathar Sent Away and Joab Is Killed

И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.

26 T hen the king said to Abiathar the religious leader, “Go to your own fields at Anathoth, for you should be put to death. But I will not have you killed at this time. Because you carried the special box of the Lord God in front of my father David. And you shared in all of my father’s suffering.”

А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа Йехова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

27 S o Solomon stopped Abiathar from being religious leader for the Lord any longer. This was done to keep the word of the Lord, which God had spoken about the family of Eli in Shiloh.

Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил в Сило за Илиевия дом.

28 N ow the news came to Joab. For Joab had followed Adonijah, but he had not followed Absalom. And Joab ran to the tent of the Lord and took hold of the horns of the altar.

А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника.

29 K ing Solomon was told that Joab had run to the tent of the Lord, and was beside the altar. Then Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, saying, “Go and kill him.”

И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в Господния шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

30 B enaiah came to the tent of the Lord. He said to Joab, “The king says to come out.” But Joab said, “No! I will die here.” So Benaiah returned to the king and said, “This is what Joab said. This is how he answered me.”

И така, Ванайя отиде в Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

31 T he king said to him, “Do as he has said. Kill him and bury him. In this way you will take away from me and my father’s house the blood of those killed by Joab without a reason.

А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

32 T he Lord will return Joab’s acts of killing upon his own head. Because Joab killed two men who were right and good and better than he. He killed them with the sword while my father David did not know it. He killed Abner the son of Ner, captain of the army of Israel, and Amasa the son of Jether, captain of the army of Judah.

Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израелевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 S o their blood will be on the head of Joab and on the head of his children forever. But may there be peace from the Lord forever to David and his children, his house and his throne.”

Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.

34 T hen Benaiah the son of Jehoiada went up and killed Joab. He was buried at his own house in the desert.

Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.

35 T he king put Benaiah the son of Jehoiada over the army in Joab’s place. And the king put Zadok the religious leader in the place of Abiathar. The Death of Shimei

Вместо него царят постави свещеник Садок.

36 T hen the king sent for Shimei and said to him, “Build a house for yourself in Jerusalem and live there. Do not leave there.

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;

37 F or on the day you go out and cross the river Kidron, you will know for sure that you will die. Your blood will be on your own head.”

защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 S himei said to the king, “What you say is good. Your servant will do as my lord the king has said.” So Shimei lived in Jerusalem many days.

Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.

39 B ut at the end of three years, two of Shimei’s servants ran away to Achish the son of Maacah, king of Gath. Shimei was told, “See, your servants are in Gath.”

След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.

40 T hen Shimei got up and made his donkey ready to travel. And he went to Achish in Gath to look for his servants. Shimei went and brought his servants from Gath.

Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

41 S olomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and had returned.

Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.

42 S o the king sent for Shimei and said to him, “Did I not make you promise by the Lord and tell you of danger, saying, ‘You will know for sure that on the day you leave and go anywhere, you will die’? And you said to me, ‘What you have said is good.’

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?

43 T hen why have you not kept the promise of the Lord? Why have you not done what I told you?”

Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

44 A nd the king said to Shimei, “You know in your heart all the bad things you did to my father David. So the Lord will return your sin upon your own head.

Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 B ut good will come to King Solomon. The throne of David will keep its place before the Lord forever.”

а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол - утвърден пред Господа до века.

46 S o the king told Benaiah the son of Jehoiada, and he went out and killed Shimei. The nation was put under the rule of Solomon.

Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.