1 A nd afterwards have Moses and Aaron entered, and they say unto Pharaoh, `Thus said Jehovah, God of Israel, Send My people away, and they keep a feast to Me in the wilderness;'

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 a nd Pharaoh saith, `Who Jehovah, that I hearken to His voice, to send Israel away? I have not known Jehovah, and Israel also I do not send away.'

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 A nd they say, `The God of the Hebrews hath met with us, let us go, we pray thee, a journey of three days into the wilderness, and we sacrifice to Jehovah our God, lest He meet us with pestilence or with sword.'

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 A nd the king of Egypt saith unto them, `Why, Moses and Aaron, do ye free the people from its works? go to your burdens.'

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 P haraoh also saith, `Lo, numerous now the people of the land, and ye have caused them to cease from their burdens!'

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 A nd Pharaoh commandeth, on that day, the exactors among the people and its authorities, saying,

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 ` Ye do not add to give straw to the people for the making of the bricks, as heretofore -- they go and have gathered straw for themselves;

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 a nd the proper quantity of the bricks which they are making heretofore ye do put on them, ye do not diminish from it, for they are remiss, therefore they are crying, saying, Let us go, let us sacrifice to our God;

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 l et the service be heavy on the men, and let them work at it, and not be dazzled by lying words.'

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 A nd the exactors of the people, and its authorities, go out, and speak unto the people, saying, `Thus said Pharaoh, I do not give you straw,

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 y e -- go ye, take for yourselves straw where ye find, for there is nothing of your service diminished.'

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 A nd the people is scattered over all the land of Egypt, to gather stubble for straw,

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 a nd the exactors are making haste, saying, `Complete your works, the matter of a day in its day, as when there is straw.'

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 A nd the authorities of the sons of Israel, whom the exactors of Pharaoh have placed over them, are beaten, saying, `Wherefore have ye not completed your portion in making brick as heretofore, both yesterday and to-day?'

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 A nd the authorities of the sons of Israel come in and cry unto Pharaoh, saying, `Why dost thou thus to thy servants?

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 S traw is not given to thy servants, and they are saying to us, Make bricks, and lo, thy servants are smitten -- and thy people hath sinned.'

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 A nd he saith, `Remiss -- ye are remiss, therefore ye are saying, Let us go, let us sacrifice to Jehovah;

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 a nd now, go, serve; and straw is not given to you, and the measure of bricks ye do give.'

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 A nd the authorities of the sons of Israel see them in affliction, saying, `Ye do not diminish from your bricks; the matter of a day in its day.'

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 A nd they meet Moses and Aaron standing to meet them, in their coming out from Pharaoh,

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 a nd say unto them, `Jehovah look upon you, and judge, because ye have caused our fragrance to stink in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his servants -- to give a sword into their hand to slay us.'

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 A nd Moses turneth back unto Jehovah, and saith, `Lord, why hast Thou done evil to this people? why this? -- Thou hast sent me!

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 a nd since I have come unto Pharaoh, to speak in Thy name, he hath done evil to this people, and Thou hast not at all delivered Thy people.'

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?