1 A nd Job addeth to lift up his simile, and saith: --

И Йов продължи беседата си, като казваше:

2 G od liveth! He turned aside my judgment, And the Mighty -- He made my soul bitter.

В живота на Бога, Който е отнел правото ми, и на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

3 F or all the while my breath in me, And the spirit of God in my nostrils.

се заклевам, че през всичкото време, докато диханието ми е в мен и Духът Божий - в ноздрите ми,

4 M y lips do not speak perverseness, And my tongue doth not utter deceit.

устните ми няма да изговорят неправда, нито езикът ми ще продума измама.

5 P ollution to me -- if I justify you, Till I expire I turn not aside mine integrity from me.

Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене.

6 O n my righteousness I have laid hold, And I do not let it go, My heart doth not reproach me while I live.

Правдата си ще държа и няма да я оставя; докато съм жив, сърцето ми няма да ме изобличи.

7 A s the wicked is my enemy, And my withstander as the perverse.

Неприятелят ми нека бъде като нечестивия и който въстава против мене - като беззаконния.

8 F or what the hope of the profane, When He doth cut off? When God doth cast off his soul?

Защото каква е надеждата на нечестивия, че ще спечели, когато Бог изтръгне душата му?

9 H is cry doth God hear, When distress cometh on him?

Ще послуша ли Бог вика му, когато го сполети беда?

10 O n the Mighty doth he delight himself? Call God at all times?

Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

11 I shew you by the hand of God, That which with the Mighty I hide not.

Ще ви науча на това, което е в Божията ръка; каквото има във Всемогъщия, не искам да скрия.

12 L o, ye -- all of you -- have seen, And why this -- ye are altogether vain?

Ето, вие всички сте видели това; и така, защо ставате съвсем безполезни?

13 T his the portion of wicked man with God, And the inheritance of terrible ones From the Mighty they receive.

Делът на нечестивия от Бога и наследството, което потисниците ще получат от Всемогъщия, е това:

14 I f his sons multiply -- for them a sword. And his offspring not satisfied bread.

ако се умножават децата му, умножават се за меч; и внуците му няма да се наситят с хляб.

15 H is remnant in death are buried, And his widows do not weep.

Останалите от него смърт ще ги погребе и вдовиците му няма да плачат.

16 I f he heap up as dust silver, And as clay prepare clothing,

Ако и да натрупа много сребро като пръст и приготви дрехи изобилно като кал,

17 H e prepareth -- and the righteous putteth on, And the silver the innocent doth apportion.

може да приготви, но праведните ще ги облекат и невинните ще си разделят среброто.

18 H e hath built as a moth his house, And as a booth a watchman hath made.

Построява къщата си, както молецът и както пъдарят, който прави колиба.

19 R ich he lieth down, and he is not gathered, His eyes he hath opened, and he is not.

Богат ляга, но няма да повтори; веднъж отваря очите си - и го няма;

20 O vertake him as waters do terrors, By night stolen him away hath a whirlwind.

трепет го хваща като потоп; буря го граби нощем;

21 T ake him up doth an east wind, and he goeth, And it frighteneth him from his place,

източният вятър го вдига и той отива; той го изтръгва от мястото му.

22 A nd it casteth at him, and doth not spare, From its hand he diligently fleeth.

Защото Бог ще хвърли върху него беди и няма да го пожали; той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 I t clappeth at him its hands, And it hisseth at him from his place.

Ще изпляскат с ръце против него и ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.