1 T he burden of Babylon that Isaiah son of Amoz hath seen:

Пророчество за Вавилон, изявено във видение на Исая, Амосовия син:

2 ` On a high mountain lift ye up an ensign, Raise the voice to them, wave the hand, And they go in to the openings of nobles.

Вдигнете знаме на гола планина, извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, за да влязат във вратите на благородните.

3 I have given charge to My sanctified ones, Also I have called My mighty ones for Mine anger, Those rejoicing at Mine excellency.'

Аз заповядах на посветените Си, повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми. Да! Онези, които се радват на Моето величие.

4 A voice of a multitude in the mountains, A likeness of a numerous people, A voice of noise from the kingdoms of nations who are gathered, Jehovah of Hosts inspecting a host of battle!

Гласът върху планините на множеството приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на Силите преглежда войнството Си за бой.

5 T hey are coming in from a land afar off, From the end of the heavens, Jehovah and the instruments of His indignation, To destroy all the land.

Те идат от далечна страна, от небесните краища, дори Господ и оръжията на негодуванието Му, за да погуби цялата земя.

6 H owl ye, for near the day of Jehovah, As destruction from the Mighty it cometh.

Ридайте, защото денят Господен наближи, ще дойде като унищожение от Всемогъщия.

7 T herefore, all hands do fail, And every heart of man doth melt.

Затова всички ръце ще отслабват и сърцето на всеки човек ще се стопи.

8 A nd they have been troubled, Pains and pangs they take, As a travailing woman they are pained, A man at his friend they marvel, The appearance of flames -- their faces!

Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; ще бъдат в болки, както жена, която ражда; удивени ще гледат един към друг, лицата им - лица на пламък.

9 L o, the day of Jehovah doth come, Fierce, with wrath, and heat of anger, To make the land become a desolation, Yea, its sinning ones He destroyeth from it.

Ето, денят Господен иде - лют, с негодувание и пламенен гняв, за да опустоши земята и да изтреби от нея грешните ѝ;

10 F or the stars of the heavens, and their constellations, Cause not their light to shine, Darkened hath been the sun in its going out, And the moon causeth not its light to come forth.

защото небесните звезди и съзвездия няма да дадат светлината си; слънцето ще потъмнее при изгрева си и луната няма да сияе със светлината си.

11 A nd I have appointed on the world evil, And on the wicked their iniquity, And have caused to cease the excellency of the proud, And the excellency of the terrible I make low.

Ще накажа света за злината им и нечестивите - за беззаконието им; ще направя да престане надменността на гордите и ще смиря високоумието на страшните.

12 I make man more rare than fine gold, And a common man than pure gold of Ophir.

Ще направя човек да е по-скъп от чисто злато. Да! Хората да са по-скъпи от офирското злато.

13 T herefore the heavens I cause to tremble, And the earth doth shake from its place, In the wrath of Jehovah of Hosts, And in a day of the heat of his anger.

Затова ще разклатя небето и земята от разтърсване ще се премести при гнева на Господа на Силите, в деня на пламенната Му ярост.

14 A nd it hath been, as a roe driven away, And as a flock that hath no gatherer, Each unto his people -- they turn, And each unto his land -- they flee.

Те ще бъдат като гонена сърна и като овце, които никой не събира; ще се връщат всеки при народа си и ще бягат всеки към земята си.

15 E very one who is found is thrust through, And every one who is added falleth by sword.

Всеки, който бъде намерен, ще бъде пронизан; и всички заловени ще паднат под меч.

16 A nd their sucklings are dashed to pieces before their eyes, Spoiled are their houses, and their wives lain with.

Младенците им също ще бъдат смазани пред очите им; къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17 L o, I am stirring up against them the Medes, Who silver esteem not, And gold -- they delight not in it.

Ето, ще подбудя против тях мидяните, които няма да смятат среброто за нищо, а колкото до златото - няма да се наслаждават на него.

18 A nd bows dash young men to pieces, And the fruit of the womb they pity not, On sons their eye hath no pity.

А с лъковете си ще смажат юношите; и няма да се смилят над плода на утробата, окото им няма да пощади децата.

19 A nd Babylon, the beauty of kingdoms, The glory, the excellency of the Chaldeans, Hath been as overthrown by God, With Sodom and with Gomorrah.

И с Вавилон, славата на царствата, красивия град, с който се гордеят халдейците, ще бъде, както когато Бог съсипа Содом и Гомор;

20 S he doth not sit for ever, Nor continueth unto many generations, Nor doth Arab pitch tent there, And shepherds lie not down there.

никога няма да бъде населен, нито ще бъде обитаван от род в род; нито арабите ще разпъват шатрите си там, нито овчари ще отправят стадата си да почиват там.

21 A nd Ziim have lain down there, And full have been their houses of howlings, And dwelt there have daughters of an ostrich, And goats do skip there.

А диви котки ще почиват там; къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; щрауси ще живеят там и пръчове ще скачат там;

22 A nd Aiim have responded in his forsaken habitations, And dragons in palaces of delight, And near to come her time, And her days are not drawn out!

хиени ще вият в замъците им и чакали - в увеселителните им палати; и времето да стане това ще дойде скоро, дните му няма да се продължат.