1 W herefore from the Mighty One Times have not been hidden, And those knowing Him have not seen His days.

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

2 T he borders they reach, A drove they have taken violently away, Yea, they do evil.

Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

3 T he ass of the fatherless they lead away, They take in pledge the ox of the widow,

откарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

4 T hey turn aside the needy from the way, Together have hid the poor of the earth.

изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 L o, wild asses in a wilderness, They have gone out about their work, Seeking early for prey, A mixture for himself -- food for young ones.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

6 I n a field his provender they reap, And the vineyard of the wicked they glean.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

7 T he naked they cause to lodge Without clothing. And there is no covering in the cold.

цяла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

8 F rom the inundation of hills they are wet, And without a refuge -- have embraced a rock.

измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 T hey take violently away From the breast the orphan, And on the poor they lay a pledge.

Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

10 N aked, they have gone without clothing, And hungry -- have taken away a sheaf.

Голи, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

11 B etween their walls they make oil, Wine-presses they have trodden, and thirst.

изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 B ecause of enmity men do groan, And the soul of pierced ones doth cry, And God doth not give praise.

Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

13 T hey have been among rebellious ones of light, They have not discerned His ways, Nor abode in His paths.

Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

14 A t the light doth the murderer rise, He doth slay the poor and needy, And in the night he is as a thief.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

15 A nd the eye of an adulterer Hath observed the twilight, Saying, `No eye doth behold me.' And he putteth the face in secret.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

16 H e hath dug in the darkness -- houses; By day they shut themselves up, They have not known light.

В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

17 W hen together, morning to them death shade, When he discerneth the terrors of death shade.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 L ight he on the face of the waters, Vilified is their portion in the earth, He turneth not the way of vineyards.

Бързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 D rought -- also heat -- consume snow-waters, Sheol have sinned.

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

20 F orget him doth the womb, Sweeten him doth the worm, No more is he remembered, And broken as a tree is wickedness.

Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

21 T reating evil the barren beareth not, And the widow he doth no good,

Поглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

22 A nd hath drawn the mighty by his power, He riseth, and none believeth in life.

Влачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

23 H e giveth to him confidence, and he is supported, And his eyes on their ways.

Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

24 H igh they were a little, and they are not, And they have been brought low. As all they are shut up, And as the head of an ear of corn cut off.

Въздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

25 A nd if not now, who doth prove me a liar, And doth make of nothing my word?

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?