1 “ ¿Por qué no se reserva los tiempos el Todopoderoso (Shaddai), Y por qué no ven Sus días los que Lo conocen ?

Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

2 A lgunos quitan los linderos, Roban y devoran los rebaños.

Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

3 S e llevan los asnos de los huérfanos, Toman en prenda el buey de la viuda.

откарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

4 A partan del camino a los necesitados, Hacen que se escondan completamente los pobres de la tierra.

изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 C omo asnos monteses en el desierto, Salen los pobres con afán en busca de alimento Y de pan para sus hijos en lugar desolado.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

6 C osechan su forraje en el campo, Y vendimian la viña del impío.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

7 P asan la noche desnudos, sin ropa, Y no tienen cobertura contra el frío.

цяла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

8 M ojados están con los aguaceros de los montes, Y se abrazan a la peña por falta de abrigo.

измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 O tros arrancan del pecho al huérfano, Y contra el pobre exigen prenda.

Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

10 H acen que el pobre ande desnudo, sin ropa, Y al hambriento quitan las gavillas.

Голи, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

11 E ntre sus paredes producen aceite; Pisan los lagares, pero pasan sed.

изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 D esde la ciudad gimen los hombres, Y claman las almas de los heridos, Pero Dios no hace caso a su súplica.

Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

13 O tros han estado con los que se rebelan contra la luz; No quieren conocer sus caminos, Ni morar en sus sendas.

Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

14 A l amanecer se levanta el asesino; Mata al pobre y al necesitado, Y de noche es como un ladrón.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

15 E l ojo del adúltero espera el anochecer, Diciendo: ‘Ningún ojo me verá,’ Y disfraza su rostro.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

16 E n la oscuridad minan las casas, Y de día se encierran; No conocen la luz.

В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

17 P orque para él la mañana es como densa oscuridad, Pues está acostumbrado a los terrores de la densa oscuridad.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 S obre la superficie de las aguas son insignificantes; Maldita es su porción sobre la tierra, Nadie se vuelve hacia las viñas.

Бързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 L a sequía y el calor consumen las aguas de la nieve, Y el Seol (región de los muertos) a los que han pecado.

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

20 L a madre lo olvidará; El gusano lo saboreará hasta que nadie se acuerde de él, Y la iniquidad será quebrantada como un árbol.

Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

21 M altrata a la mujer estéril, Y no hace ningún bien a la viuda.

Поглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

22 P ero Dios arrastra a los poderosos con Su poder; Cuando se levanta, nadie está seguro de la vida.

Влачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

23 L es provee seguridad y son sostenidos, Y los ojos de El están en sus caminos.

Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

24 S on exaltados por poco tiempo, después desaparecen; Además son humillados y como todo, recogidos; Como las cabezas de las espigas son cortados.

Въздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

25 Y si no, ¿quién podrá desmentirme, Y reducir a nada mi discurso?”

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?