1 E n el año de la muerte del rey Uzías vi yo al Señor sentado sobre un trono alto y sublime, y la orla de Su manto llenaba el templo.

В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.

2 P or encima de El había serafines. Cada uno tenía seis alas: con dos cubrían sus rostros, con dos cubrían sus pies y con dos volaban.

Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

3 Y el uno al otro daba voces, diciendo: “Santo, Santo, Santo, es el Señor de los ejércitos, Llena está toda la tierra de Su gloria.”

Те викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя.

4 Y se estremecieron los cimientos de los umbrales a la voz del que clamaba, y la casa se llenó de humo.

И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим.

5 E ntonces dije: “¡Ay de mí! Porque perdido estoy, Pues soy hombre de labios inmundos Y en medio de un pueblo de labios inmundos habito, Porque mis ojos han visto al Rey, el Señor de los ejércitos.”

Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

6 E ntonces voló hacia mí uno de los serafines con un carbón encendido en su mano, que había tomado del altar con las tenazas.

Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

7 C on él tocó mi boca, y me dijo: “Esto ha tocado tus labios, y es quitada tu iniquidad y perdonado tu pecado.”

И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен.

8 Y oí la voz del Señor que decía: “¿A quién enviaré, y quién irá por nosotros?” “Aquí estoy; envíame a mí,” le respondí.

После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.

9 Y El dijo: “Ve, y dile a este pueblo: ‘Escuchen bien, pero no entiendan; Miren bien, pero no comprendan.’

Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете.

10 H az insensible el corazón de este pueblo, Endurece sus oídos, Y nubla sus ojos, No sea que vea con sus ojos, Y oiga con sus oídos, Y entienda con su corazón, Y se arrepienta y sea curado.”

Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени.

11 E ntonces dije: “¿Hasta cuándo, Señor ?” Y El respondió: “Hasta que las ciudades estén destruidas y sin habitantes, Las casas sin gente, Y la tierra completamente desolada;

Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем;

12 H asta que el Señor haya alejado a los hombres, Y sean muchos los lugares abandonados en medio de la tierra.

докато Господ отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много.

13 P ero aún quedará una décima parte en ella, Y ésta volverá a ser consumida Como el roble o la encina, Cuyo tronco permanece cuando es cortado: La simiente santa será su tronco.”

Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът ѝ.