1 B endice, alma mía, al Señor. Señor, Dios mío, cuán grande eres; Te has vestido de esplendor y de majestad,

(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

2 C ubriéndote de luz como con un manto, Extendiendo los cielos como una cortina.

Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

3 E l es el que pone las vigas de Sus altos aposentos en las aguas; El que hace de las nubes Su carroza; El que anda sobre las alas del viento;

Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

4 Q ue hace de los vientos Sus mensajeros, Y de las llamas de fuego Sus ministros.

Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

5 E l estableció la tierra sobre sus cimientos, Para que jamás sea sacudida.

Който си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

6 L a cubriste con el abismo como con un vestido; Las aguas estaban sobre los montes.

Покрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

7 A Tu reprensión huyeron, Al sonido de Tu trueno se precipitaron.

От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

8 S e levantaron los montes, se hundieron los valles, Al lugar que Tú estableciste para ellos.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

9 P usiste un límite que no pueden cruzar, Para que no vuelvan a cubrir la tierra.

Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

10 E l hace brotar manantiales en los valles, Corren entre los montes;

Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

11 D an de beber a todas las bestias del campo, Los asnos monteses mitigan su sed.

Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

12 J unto a ellos habitan las aves de los cielos, Elevan sus trinos entre las ramas.

при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

13 E l riega los montes desde Sus aposentos, Del fruto de Sus obras se sacia la tierra.

Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

14 E l hace brotar la hierba para el ganado, Y las plantas para el servicio del hombre, Para que él saque alimento de la tierra,

правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

15 Y vino que alegra el corazón del hombre, Para que haga brillar con aceite su rostro, Y alimento que fortalece el corazón del hombre.

и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

16 L os árboles del Señor se sacian, Los cedros del Líbano que El plantó,

Великолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 D onde hacen sus nidos las aves, Y la cigüeña, cuya morada está en los cipreses.

където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

18 L os montes altos son para las cabras monteses; Las peñas son refugio para los tejones.

високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

19 E l hizo la luna para señalar las estaciones; El sol conoce el lugar de su ocaso.

Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

20 T ú ordenas la oscuridad y se hace de noche, En ella andan todas las bestias del bosque.

Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

21 R ugen los leoncillos tras su presa, Y buscan de Dios su comida.

Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

22 A l salir el sol se esconden, Y se echan en sus guaridas.

Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

23 S ale el hombre a su trabajo, Y a su labor hasta el atardecer.

Човек излиза на работата си и се труди до вечерта.

24 ¡ Cuán numerosas son Tus obras, oh Señor! Con sabiduría las has hecho todas; Llena está la tierra de Tus posesiones.

Колко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

25 H e allí el mar, grande y anchuroso, En el cual se mueve un sinnúmero De animales tanto pequeños como grandes.

Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

26 A llí surcan las naves, Y el Leviatán (monstruo marino) que hiciste para que jugara en él.

Там плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 T odos ellos esperan en Ti Para que les des su comida a su tiempo.

Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

28 T ú les das, ellos recogen; Abres Tu mano, se sacian de bienes.

Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

29 E scondes Tu rostro, se turban; Les quitas el aliento, expiran, Y vuelven al polvo.

скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

30 E nvías Tu Espíritu, son creados, Y renuevas la superficie de la tierra.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

31 ¡ Sea para siempre la gloria del Señor! ¡Alégrese el Señor en sus obras!

Нека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

32 E l mira a la tierra, y ella tiembla; Toca los montes, y humean.

Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

33 A l Señor cantaré mientras yo viva; Cantaré alabanzas a mi Dios mientras yo exista.

Ще пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

34 S éale agradable mi meditación; Yo me alegraré en el Señor.

Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

35 S ean consumidos de la tierra los pecadores, Y los impíos dejen de ser. Bendice, alma mía, al Señor. ¡Aleluya!

Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.