1 E n aquellos días, cuando no había rey en Israel, había un Levita que residía en la parte más remota de la región montañosa de Efraín, el cual tomó para sí una concubina de Belén de Judá.

В онези дни, когато в Израел нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.

2 P ero su concubina cometió adulterio contra él, y ella se fue de su lado, a la casa de su padre en Belén de Judá, y estuvo allí por espacio de cuatro meses.

Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.

3 S u marido se levantó y fue tras ella para hablarle cariñosamente y hacerla volver, llevando consigo a su criado y un par de asnos. Y ella lo llevó dentro de la casa de su padre, y cuando el padre de la joven lo vio, se alegró de conocerlo.

Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

4 S u suegro, el padre de la joven, lo retuvo, y se quedó con él tres días. Y comieron, bebieron y se alojaron allí.

Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.

5 A l cuarto día se levantaron muy de mañana y el levita se preparó para irse; y el padre de la joven dijo a su yerno: “Aliméntate con un bocado de pan y después se pueden ir.”

На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.

6 S e sentaron, pues, los dos y comieron y bebieron juntos. Y el padre de la joven dijo al hombre: “Te ruego que te dignes pasar la noche, y que se alegre tu corazón.”

И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

7 E l hombre se levantó para irse, pero su suegro insistió, de modo que pasó allí la noche otra vez.

Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 Y al quinto día se levantó muy de mañana para irse, y el padre de la joven dijo: “Aliméntate, te ruego, y espera hasta la tarde;” y los dos comieron.

А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.

9 C uando el hombre se levantó para irse con su concubina y su criado, su suegro, el padre de la joven, le dijo: “Mira, ya ha declinado el día; te ruego que pases la noche, pues el día llega a su fin. Pasa la noche aquí para que se alegre tu corazón. Y mañana se levantarán temprano para su viaje y te irás a tu casa.”

После, когато човекът стана да си върви - заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 P ero el hombre no quiso pasar la noche, así que se levantó y partió, y fue hasta un lugar frente a Jebús, es decir, Jerusalén (Ciudad de Paz). Y estaban con él un par de asnos aparejados; también con él estaba su concubina.

Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 C uando estaban cerca de Jebús, el día casi había declinado. Y el criado dijo a su señor: “Te ruego que vengas, nos desviemos, y entremos en esta ciudad de los Jebuseos y pasemos la noche en ella.”

Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.

12 P ero su señor le dijo: “No nos desviaremos para entrar en la ciudad de extranjeros que no son de los Israelitas, sino que iremos hasta Guibeá.”

Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израелтяни, а ще продължим за Гавая.

13 Y dijo a su criado: “Ven, acerquémonos a uno de estos lugares; y pasaremos la noche en Guibeá o en Ramá.”

Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 A sí que pasaron de largo y siguieron su camino, y el sol se puso sobre ellos cerca de Guibeá que pertenece a Benjamín.

И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

15 Y se desviaron allí para entrar y alojarse en Guibeá. Cuando entraron, se sentaron en la plaza de la ciudad porque nadie los llevó a su casa para pasar la noche.

Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.

16 E ntonces, un anciano venía de su trabajo del campo al anochecer. Y el hombre era de la región montañosa de Efraín y se alojaba en Guibeá, pero los hombres del lugar eran Benjamitas.

И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.

17 Y alzó sus ojos y vio al viajero en la plaza de la ciudad. Y el anciano dijo: “¿A dónde vas y de dónde vienes?”

И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?

18 Y él le dijo: “Estamos pasando de Belén de Judá a la parte más remota de la región montañosa de Efraín, pues soy de allí. Fui hasta Belén de Judá, y ahora voy a mi casa, pero no hay quien me reciba en su casa.

А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

19 S in embargo, tenemos paja y forraje para nuestros asnos, y también pan y vino para mí, para tu sierva y para el joven que está con tu siervo; no nos falta nada.”

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.

20 “ Paz sea contigo,” dijo el anciano. “Permíteme suplir todas tus necesidades. Pero no pases la noche en la plaza.”

Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.

21 Y lo llevó a su casa y dio forraje a los asnos. Ellos se lavaron los pies, comieron y bebieron.

И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.

22 M ientras ellos se alegraban, los hombres de la ciudad, hombres perversos, rodearon la casa; y golpeando la puerta, hablaron al dueño de la casa, al anciano, diciendo: “Saca al hombre que entró en tu casa para que tengamos relaciones con él.”

Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.

23 E ntonces el hombre, el dueño de la casa, salió a ellos y les dijo: “No, hermanos míos, no se porten tan vilmente. Puesto que este hombre ha entrado en mi casa, no cometan esta terrible ofensa (infamia).

А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост, не вършете такова безумие!

24 A quí está mi hija virgen y la concubina de él. Permítanme que las saque para que abusen de ellas y hagan con ellas lo que quieran, pero no cometan semejante ofensa contra este hombre.”

Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.

25 P ero los hombres no quisieron escucharle, así que el Levita tomó a su concubina y la trajo a ellos. Y ellos la ultrajaron y abusaron de ella toda la noche hasta la mañana; entonces la dejaron libre al amanecer.

Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.

26 C uando amanecía, la mujer vino y cayó a la entrada de la casa del hombre donde estaba su señor hasta que se hizo de día.

И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.

27 A l levantarse su señor por la mañana, abrió las puertas de la casa y salió para seguir su camino, y vio que su concubina estaba tendida a la entrada de la casa, con sus manos en el umbral.

На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.

28 Y él le dijo: “Levántate y vámonos.” Pero ella no respondió. Entonces la recogió, y colocándola sobre el asno, el hombre se levantó y se fue a su casa.

Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.

29 C uando entró en su casa tomó un cuchillo, y tomando a su concubina, la cortó en doce pedazos, miembro por miembro, y la envió por todo el territorio de Israel.

А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израел.

30 Y todos los que lo veían, decían: “Nada como esto jamás ha sucedido ni se ha visto desde el día en que los Israelitas subieron de la tierra de Egipto hasta el día de hoy. Considérenlo, tomen consejo y hablen.”

И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израелтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.