1 E l necio ha dicho en su corazón: “No hay Dios.” Se han corrompido, han cometido injusticias abominables; No hay quien haga el bien.

(По слав. 52.) За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро.

2 D ios ha mirado desde los cielos sobre los hijos de los hombres Para ver si hay alguien que entienda, Alguien que busque a Dios.

Бог надникна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

3 T odos se han desviado, a una se han corrompido; No hay quien haga el bien, no hay ni siquiera uno.

Всеки един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

4 ¿ Acaso no tienen conocimiento los que hacen iniquidad, Que devoran a Mi pueblo como si comieran pan, Y no invocan a Dios?

Без разум ли са онези, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Бога?

5 D onde antes no había terror, allí tiemblan de espanto, Porque Dios esparció los huesos del que acampaba contra ti; Tú los avergonzaste, porque Dios los había rechazado.

Нападна ги голям страх там, където нямаше страх; защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе; посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

6 ¡ Oh, si de Sion saliera la salvación de Israel! Cuando Dios restaure a Su pueblo cautivo, Se regocijará Jacob y se alegrará Israel.

Дано дойде от Сион избавление за Израел! Когато Бог върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.