1 В те дни у Израиля не было царя. Однажды левит, который жил в нагорьях Ефрема, взял себе наложницу из Вифлеема в Иудее.

В онези дни, когато в Израел нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.

2 Н о она поссорилась с ним и ушла в дом своего отца в Вифлееме. Она пробыла там четыре месяца,

Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.

3 и муж отправился к ней, чтобы убедить ее вернуться. С ним был слуга и два осла. Она ввела его в дом своего отца, и тот, увидев его, принял его с радостью.

Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

4 Т есть, отец молодой женщины, убедил его остаться, и он остался у него на три дня, ел, пил и спал там.

Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.

5 Н а четвертый день они встали ранним утром, и он собрался уходить, но отец молодой женщины сказал зятю: – Сначала подкрепись, а потом пойдете.

На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.

6 И они вместе сели за еду и питье. После этого отец молодой женщины сказал: – Прошу тебя, останься еще на ночь и приятно проведи время.

И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

7 И хотя тот человек встал, чтобы идти, тесть убедил его, и он остался там еще на ночь.

Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 У тром пятого дня, когда он собрался уходить, отец молодой женщины сказал: – Подкрепись. Подождите до полудня! И они вместе ели.

А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.

9 А когда этот человек вместе со своей наложницей и слугой встал, чтобы уйти, отец молодой женщины сказал ему: – Смотри, уже почти вечер. Переночуйте здесь, ведь день уже на исходе. Останься и приятно проведи время. А завтра рано утром соберетесь в дорогу, и ты пойдешь домой.

После, когато човекът стана да си върви - заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 Н о не желая оставаться еще на ночь, этот человек ушел и направился к Иевусу (то есть Иерусалиму) с двумя навьюченными ослами и наложницей.

Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 К огда они были рядом с Иевусом и день уже почти прошел, слуга сказал своему господину: – Свернем-ка в этот город иевусеев и заночуем там.

Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.

12 Е го господин ответил: – Нет. Мы не свернем в город чужаков, которые не принадлежат к народу Израиля. Мы пойдем дальше к городу Гиве.

Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израелтяни, а ще продължим за Гавая.

13 И добавил: – Идем, постараемся добраться до Гивы или Рамы и заночевать в одном из этих мест.

Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 О ни пошли дальше, и когда подошли к Гиве, что в земле Вениамина, солнце уже село.

И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

15 О ни завернули туда на ночлег, вошли в город и сели на городской площади, но никто не позвал их в дом переночевать.

Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.

16 В тот вечер один старик, который был родом из нагорий Ефрема, но жил в Гиве (а жители этого места были вениамитянами), возвращался с поля после работы.

И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.

17 У видев странника на городской площади, старик спросил: – Куда ты идешь и откуда?

И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?

18 О н ответил: – Мы идем из Вифлеема, что в Иудее, в далекие места нагорий Ефрема, где я живу. Я ходил в Вифлеем, что в Иудее, и теперь возвращаюсь в дом Господа. Но никто не позвал меня в свой дом.

А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

19 А у нас есть и солома, и корм для наших ослов, и хлеб с вином для нас самих, твоих слуг – для меня, твоей служанки и юноши, который с нами. Больше нам ничего не нужно.

А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.

20 – Пойдемте ко мне домой, – сказал старик. – Я сам позабочусь о ваших нуждах. Только не ночуй на площади.

Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.

21 О н привел его к себе домой и накормил его ослов. А сами они, вымыв ноги, стали есть и пить.

И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.

22 П ока они приятно проводили время, жители города, порочные люди, окружили дом. Колотя в дверь, они кричали старику, хозяину дома: – Выведи того человека, который к тебе пришел, чтобы нам с ним поразвлечься.

Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.

23 Х озяин дома вышел к ним и сказал: – Нет, друзья мои, не поступайте так низко. Ведь этот человек – мой гость, не делайте такой подлости.

А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост, не вършете такова безумие!

24 С мотрите, вот моя девственница-дочь и его наложница. Сейчас я выведу их к вам. Смирите их и делайте с ними, что хотите. Но с этим человеком не делайте такой подлости.

Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.

25 Н о люди не хотели его слушать. Тогда гость вывел к ним свою наложницу. Они насиловали и бесчестили ее всю ночь, а когда начало светать, отпустили.

Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.

26 Н а рассвете женщина вернулась к дому, где был ее господин, упала у двери и лежала там, пока не рассвело.

И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.

27 К огда утром ее господин встал, открыл дверь и собрался идти дальше, он увидел свою наложницу, лежавшую у двери, держась за порог.

На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.

28 О н сказал ей: – Вставай, пойдем. Но ответа не было. Тогда тот человек положил ее на осла и отправился домой.

Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.

29 Д обравшись до дома, он взял нож, разрезал свою наложницу на двенадцать частей и разослал их по всем областям Израиля.

А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израел.

30 В сякий, кто видел это, говорил: – Такого никогда не видели и не делали со дня выхода израильтян из Египта до сегодняшнего дня. Подумайте об этом! Посоветуйтесь и скажите, как тут быть!

И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израелтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.