1 С лушай, дом Израиля, что говорит тебе Господь.

Слушайте словото, което Господ говори на вас, доме Израелев!

2 Т ак говорит Господь: – Не учитесь путям других народов, не бойтесь небесных знамений, которых другие народы боятся.

Така казва Господ: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях.

3 О бычаи народов ничтожны. Срубают в лесу дерево, ремесленник обрабатывает его резцом,

Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората - нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;

4 у крашает серебром и золотом, крепит его молотком и гвоздями, чтобы он не качался.

украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати;

5 Э ти идолы, как пугала на бахче – не могут говорить; их нужно носить – они не умеют ходить. Не бойтесь их, ведь они не в силах причинить вам зла, но и добра сделать не могут.

те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро.

6 – Нет подобного Тебе, о Господь, Ты велик, и Твое Имя могущественно.

Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила.

7 К то не чтит Тебя, Царь народов? Ведь Ты заслуживаешь это. Между всеми мудрецами народов и во всех их царствах нет подобного Тебе.

Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.

8 Э ти народы безрассудны и глупы: они учатся у бестолковой деревяшки!

Но всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво.

9 С еребро чеканное привозится из Таршиша, а золото из Уфаза. Поделки ремесленника и плавильщика облачат затем в голубое и пурпурное одеяние; все эти истуканы – изделия мастеров.

Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато - от Офир, изделие на художник и на златарски ръце - синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора.

10 Н о Господь – это истинный Бог; Он – Бог живой и Царь вечный. Когда Он разгневан, дрожит земля, и народы не в силах вынести Его ярость.

Но Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

11 – Скажите им вот что: Боги, которые не создали неба и земли, исчезнут с лица земли и из-под небес.

(Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята - да! - те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)

12 А Бог создал землю Своим могуществом, утвердил мир Своей мудростью, распростер небеса Своим разумом.

Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.

13 К огда Он возвышает голос, шумят небесные воды; Он поднимает тучи с краев земли. Он посылает молнии среди ливня и выводит ветер из Своих кладовых.

Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига па̀ри от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си.

14 Л юбой человек глуп и нет у него знаний; любой плавильщик позорит себя своими идолами. Его изваяния лживы, и нет в них дыхания.

Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание.

15 О ни ничтожны и смешны; пробьет их час, и они погибнут.

Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат.

16 Н о Он не таков, как они, Удел Иакова, потому что Он – Творец всего, и Израиль – народ Его наследия: Господь Сил, вот Его Имя. Предстоящее изгнание

Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израел е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17 С обирайте пожитки, чтобы покинуть страну, живущие в осаде.

Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.

18 В едь так говорит Господь: – На этот раз Я изгоняю тех, кто живет в стране; Я пошлю им несчастье, чтобы они были схвачены их врагами.

Защото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото.

19 Г оре мне в моем сокрушении! Моя рана неизлечима! Но я сказал себе: «Воистину, это моя скорбь; я должен ее нести».

Горко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.

20 М ой шатер разрушен, все веревки его разорваны. Сыновья мои от меня ушли, нет их больше; некому больше поставить мой шатер, и повесить его завесы.

Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми.

21 П астухи безрассудны и не взывают к Господу, поэтому они не имеют успеха ни в чем, и все их стада рассеяны.

Понеже овчарите обезумяха и не потърсиха Господа, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати.

22 С лышите! Слух несется: великое волнение с севера! Оно превратит города Иудеи в пустыни, в логово шакалов. Молитва Иеремии

Слушай! Шум! Ето, иде, и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали.

23 З наю, Господь, человек не властен над жизнью, и не во власти идущего дать направление шагам.

Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.

24 Н аставляй меня, Господь, но только по справедливости, не в гневе, чтобы не погубить меня.

Господи, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25 И злей Свой гнев на народы, не знающие Тебя, на народы, не призывающие Твоего Имени, за то что они уничтожили Иакова: уничтожили и погубили его и разорили его дома.

Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.