1 Д оговор заключил я с моими глазами, чтобы мне не заглядываться на девушек.

Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?

2 В едь что за удел мне от Бога свыше, и что за наследие от Всемогущего с небес?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство - от Всемогъщия свише?

3 Н е грешникам ли беда суждена и гибель – творящим зло?

Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

4 Р азве Он не видит мои пути, не считает каждый мой шаг?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Х одил ли я во лжи, и спешили ли ноги мои к обману?

Ако съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама

6 П усть Бог меня взвесит на верных весах, и тогда Он узнает, что я непорочен!

( но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),

7 Е сли стопы мои от пути уклонялись, если сердце мое следовало за моими глазами, и руки мои осквернялись,

ако се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 т о пусть другие съедят то, что я посеял, и исторгнется с корнем мой урожай.

то нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми.

9 Е сли сердце мое соблазнялось женщиной, если я выжидал ее у дверей ближнего,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

10 п усть жена моя мелет зерно другому, и чужие люди с ней спят.

то нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея;

11 В едь это гнусное преступление, грех, подлежащий суду.

защото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 В едь это огонь, палящий до Погибели; который сжег бы мое добро.

понеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.

13 Е сли лишал я слугу или служанку справедливости, когда они были в тяжбе со мной,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

14 т о, что стал бы я делать, когда Бог восстанет на суд? Что я сказал бы, будучи призван к ответу?

то какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

15 Р азве не Тот, Кто создал меня в утробе, создал и их? Не один ли Творец во чреве нас сотворил?

Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата?

16 Е сли я бедным отказывал в просьбах, и печалил глаза вдовы,

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,

17 е сли один я съедал свой хлеб, с сиротою им не делясь –

или съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него

18 я с юности растил его, как отец, и от чрева матери заботился о вдове –

(напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),

19 е сли я видел гибнувшего нагим и нищего без одежды,

ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,

20 и сердце его не благословляло меня, за то, что согрел я его шерстью моих овец,

и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 е сли поднимал я руку на сироту, зная, что есть у меня влияние в суде,

ако съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

22 п усть рука моя отпадет от плеча, пусть переломится в суставе.

то да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Я боялся бед от Бога и, страшась Его величия, я не смог бы такого сделать.

защото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Е сли бы я на золото понадеялся, и сказал бы сокровищу: «Ты опора моя»,

Ако съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;

25 е сли бы ликовал, что богатство мое несметно, что так много собрала моя рука,

ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие;

26 е сли глядя на солнце в его сиянии или на луну в ее сверкающем шествии,

ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си,

27 я сердцем прельщался втайне, и слал им воздушный поцелуй,

се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

28 т о и эти грехи подлежат суду, ведь так я предал бы Всевышнего Бога.

и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог.

29 Е сли рад я был гибели моего врага, ликовал, когда он попадал в беду –

Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло

30 н о я не давал согрешить устам, не призывал проклятия на его жизнь, –

(даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие);

31 е сли в шатре моем не говорили: «Насытиться бы нам его мясом! » –

ако хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?

32 н о и странник не ночевал на улице, ведь мои двери отворялись прохожему –

(чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника);

33 е сли я скрывал свой грех, как Адам, в сердце своем прятал вину,

ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

34 и з-за страха перед толпой, из-за боязни перед сородичами, – то я бы молчал и сидел взаперти.

понеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата

35 ( О если бы кто-нибудь меня выслушал! Вот подпись моя. Пусть Всемогущий ответит. Пусть мой обвинитель запишет свое обвинение.

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта, който противникът ми е написал!

36 О , я носил бы его на плече, надевал его, как венец.

Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

37 К аждый свой шаг я открыл бы Ему, и, как князь, приблизился бы к Нему.)

Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);

38 Е сли взывала против меня земля, и рыдали ее борозды вместе,

ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ плачат заедно;

39 п отому что я ел ее плод, и не платил за него, и душу владельцев ее изнурял,

ако съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

40 т о пусть растет вместо хлеба терн и сорные травы взамен ячменя. Закончились слова Иова.

тогава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик - плевели. Свършиха се думите на Йов.