1 В тринадцатый день двенадцатого месяца, месяца адара, должен был исполниться данный царем указ. В этот день враги иудеев надеялись взять над ними верх, но вышло наоборот, и иудеи сами восторжествовали над своими ненавистниками.

А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да бъде изпълнена царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари (но стана обратното, че юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха),

2 И удеи собрались в своих городах во всех провинциях царя Ксеркса, чтобы напасть на тех, кто желал им зла. Никто не мог им противостоять, потому что люди всех других народов боялись их.

юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена.

3 А все князья провинций, наместники провинций, наместники областей и царские управители помогали иудеям, потому что их объял страх перед Мардохеем.

И всички първенци на областите и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги обзе страх от Мардохей.

4 М ардохей возвысился при дворе; слава о нем шла по всем провинциям – ведь он становился все могущественнее и могущественнее.

Понеже Мардохей беше големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

5 И удеи разили своих врагов мечом, убивая и истребляя их, и делали со своими ненавистниками все, что хотели.

И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха.

6 В крепости Сузы иудеи убили и истребили пятьсот человек.

В столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.

7 О ни убили и Паршандату, Далфона, Аспату,

Убиха и Фарсандат, Далфон, Аспата,

8 П орату, Адалью, Аридату,

Порат, Адалий, Аридат,

9 П армашту, Арисая, Аридая и Вайзату

Фармаст, Арисай, Аридай и Ваезет,

10 – десятерых сыновей Амана, сына Аммедаты, врага иудеев. Но они не протянули рук за добычей.

десетте синове на неприятеля на юдеите Аман, Амидатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.

11 О числе убитых в крепости Сузы в тот же день доложили царю.

На същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса,

12 Ц арь сказал царице Есфири: – В крепости Сузы иудеи убили и истребили пятьсот человек и десятерых сыновей Амана. Что же они сделали в остальных царских провинциях? Итак, проси, чего хочешь, и будет тебе дано. Какова бы ни была твоя просьба, она будет исполнена.

царят каза на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови синове; какво ли са направили и в другите царски области? Сега какво е желанието ти? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е още прошението ти? И ще бъде изпълнено.

13 – Если царю угодно, – ответила Есфирь, – разреши иудеям в Сузах исполнять сегодняшний указ и завтра, а Амановых сыновей пусть повесят на виселице.

Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека бъде разрешено на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес и да обесят на бесилка десетте Аманови синове.

14 И царь повелел, чтобы это было исполнено. В Сузах был дан указ, и десятерых сыновей Амана повесили.

И царят заповяда да стане така; и бе издаден указ в Суса и обесиха десетте Аманови синове.

15 С узские иудеи собрались вместе в четырнадцатый день месяца адара и предали в Сузах смерти триста человек, но не протянули рук за добычей.

И така, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.

16 Т ем временем остальные иудеи, которые находились в царских провинциях, тоже собрались, чтобы защищаться и избавиться от своих врагов. Они убили из них семьдесят пять тысяч, но не протянули рук за добычей.

А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха. Празникът на Пурим

17 Э то случилось в тринадцатый день месяца адара, а в четырнадцатый день они отдыхали и сделали его днем пиршеств и радости.

Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

18 Н о иудеи в Сузах собирались в тринадцатый и четырнадцатый день, а в пятнадцатый отдыхали и сделали его днем пиршеств и радости.

Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.

19 В от почему иудеи поселений – те, что живут в неукрепленных городах, – соблюдают четырнадцатый день месяца адара как день радости и пиршеств, как праздник, когда они посылают друг другу съестные дары. Установление праздника Пурим

Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар ден за увеселение и за пируване и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.

20 М ардохей записал эти события и послал письма ко всем иудеям во всех провинциях царя Ксеркса, и ближних, и дальних,

Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните,

21 ч тобы они ежегодно праздновали четырнадцатый и пятнадцатый дни месяца адара,

с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия,

22 к ак время, когда иудеи избавились от своих врагов, и как месяц, когда их скорбь обратилась в радость, а их плач – в праздник. Он написал им, чтобы они соблюдали эти дни как дни пиршеств и радости, и посылали друг другу съестные дары и подарки бедным.

като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се превърна в радост и плачът им в добър ден, за да ги правят дни за пируване и увеселение и за пращане подаръци едни на други и милостиня на сиромасите.

23 Т ак у иудеев появился этот обычай – делать то, что написал Мардохей.

И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

24 В едь агагитянин Аман, сын Аммедаты, враг всех иудеев, замышлял против них, чтобы погубить их, и бросал пур (то есть жребий) об их искоренении и погибели.

по причина, че агагецът Аман, син на Амидат, неприятелят на всички юдеи, беше се изхитрил против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (т. е. жребий) да ги погуби и да ги изтреби;

25 Н о когда Есфирь предстала перед царем, он отдал письменные повеления, чтобы злой замысел, который Аман задумал против иудеев, обратился против него самого, и чтобы его и его сыновей повесили на виселице.

когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да бъдат обесени на бесилката той и синовете му.

26 ( Так эти дни были названы Пурим, от слова пур.) Из-за этого письма и из-за того, что они сами видели, и что с ними произошло,

Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха опитали в това събитие и което им се беше случило,

27 и удеи установили такой обычай для себя, для своих потомков и для всех, кто бы к ним ни присоединился, непременно соблюдать эти два дня каждый год, как было записано, и в установленное время.

юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година;

28 Э ти дни следует помнить и соблюдать в каждом поколении, в каждой семье, в каждой провинции и в каждом городе. Эти дни Пурима не должны отменяться у иудеев, и память о них не должна исчезнуть у их потомков.

и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.

29 Ц арица Есфирь, дочь Авихаила, вместе с иудеем Мардохеем, со всей властью написали подтверждение этому второму письму о Пуриме.

Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха втори път, като наблегнаха, за да утвърдят написаното за Пурим.

30 А иудеям в ста двадцати семи провинциях царства Ксеркса были разосланы письма с пожеланием мира и безопасности,

При това Мардохей прати писма с думи на мир и искреност до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство,

31 ч тобы учредить эти дни Пурима в должное время, как предписали иудеям иудей Мардохей и царица Есфирь, и как сами они постановили для себя и своих потомков относительно времен поста и сетования.

за да утвърди тези дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен за постите и плача си.

32 П овеление Есфири подтвердило эти установления о Пуриме, и это было записано в свиток.

И тази наредба за Пурим бе потвърдена със заповедта на Естир; и бе записана в книгата.