1 К ак мертвые мухи портят и делают зловонными благовония, так и небольшая глупость перевешивает мудрость и честь.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 С ердце мудрого влечет его вправо, а сердце глупого – влево.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 Д аже когда глупый идет по дороге, ему не хватает ума, и всем видно, насколько он глуп.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 Е сли гнев правителя вспыхнет на тебя, не покидай своего места – кротость может сгладить и большие ошибки.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 Е сть еще одно зло, которое я видел под солнцем, ошибку, которую совершает властитель:

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 г лупых ставят на многие высокие посты, а богатые занимают низкие.

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 В идел я, как рабы ездили на лошадях, а начальники шли пешком, подобно рабам.

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 К то копает яму, тот может упасть в нее, и кто разрушает стену, того может ужалить змея.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 К то работает на каменоломне, тот может покалечиться, и кто колет дрова, тот подвергает себя опасности.

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 Е сли топор тупой, и лезвие его не отточено, то нужно будет прилагать большое усилие, а мудрость бы все предусмотрела.

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 Н ет пользы заклинателю от его искусства, если змея ужалит его до заклинания.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 Б лагодатны слова из уст мудрого, а уста глупого губят его самого.

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 Н ачало его речи – глупость, а конец ее – злое безумие.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 Г лупый говорит много, хотя человек не знает будущего, и кто может сказать ему, что будет после него?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 Т руд утомляет глупого, который даже не знает, как добраться до города.

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 Г оре тебе, страна, чей царь – еще ребенок, и чьи вельможи пируют уже с утра.

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 Б лаго тебе, страна, чей царь из знатного рода, и чьи вельможи едят и пьют в нужное время – для подкрепления, а не для пьянства.

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 Е сли человек ленив, то в доме его прогнется потолок, и если руки его праздны, то протечет крыша.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 П иры устраиваются для удовольствия, и вино веселит жизнь, а деньги обеспечивают и то, и другое.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 Д аже в мыслях своих не злословь царя, и в своей спальне не говори плохо о богатом, потому что птица небесная может перенести твои слова, крылатая может передать, что ты сказал.

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.