1 И аков жил в той земле, где странником жил его отец, в земле Ханаана.
А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.
2 В от повествование об Иакове. Иосиф, которому было семнадцать лет, пас стада овец вместе со своими братьями – сыновьями Валлы и Зелфы, жен отца Иосифа. Иосиф рассказывал отцу плохое о братьях.
Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 И зраиль же любил Иосифа больше всех других сыновей, потому что он был рожден ему в старости, и он сделал для него богато украшенную одежду.
А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.
4 К огда братья увидели, что отец любит его больше, чем всех остальных, они возненавидели его и не могли с ним мирно разговаривать.
Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.
5 О днажды Иосифу приснился сон. Он рассказал о нем братьям, и они возненавидели его еще больше.
А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 В от что он сказал им: – Послушайте, какой мне приснился сон.
Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:
7 М ы вязали снопы в поле, и вдруг мой сноп поднялся и распрямился, а ваши снопы встали вокруг него и поклонились.
Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 Б ратья сказали ему: – Неужели ты будешь царствовать над нами? Неужели мы будем у тебя в подчинении? И они возненавидели его еще больше за его сон и за этот рассказ.
А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.
9 Е му приснился еще один сон, и он опять рассказал о нем братьям: – Послушайте, мне приснился еще один сон: на этот раз мне поклонялись солнце, луна и одиннадцать звезд.
А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 О н рассказал сон не только братьям, но и отцу, и отец упрекнул его: – Что это за сон тебе приснился? Неужто я, твоя мать и твои братья действительно придем и поклонимся тебе до земли?
Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 Б ратья завидовали ему, но отец запомнил этот случай. Братья продают Иосифа
И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си
12 Б ратья ушли пасти отцовские отары в окрестности Шехема,
А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 и Израиль сказал Иосифу: – Ты знаешь, что твои братья пасут отары близ Шехема; я хочу послать тебя к ним. – Я готов, – ответил Иосиф.
Израел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.
14 О тец сказал ему: – Иди посмотри, все ли благополучно с твоими братьями и с отарами, и принеси мне ответ. Он дал ему этот наказ в долине Хеврона, и Иосиф отправился в Шехем.
И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.
15 Т ам он блуждал в полях, пока не повстречал его прохожий и не спросил его: – Что ты ищешь?
И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?
16 О н ответил: – Я ищу моих братьев. Прошу тебя, скажи мне, где они пасут свои отары?
А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.
17 – Они ушли отсюда, – ответил прохожий. – Я слышал, как они говорили: «Пойдем в Дотан». Иосиф пошел следом за братьями и нашел их у Дотана.
И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18 О ни увидели его издалека и, прежде чем он подошел к ним, сговорились его убить.
А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19 – Вон идет этот сновидец! – сказали они друг другу.
Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20 – Давайте убьем его и бросим в пересохший колодец, а отцу скажем, что его сожрал дикий зверь. Тогда посмотрим, что выйдет из его снов.
Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 Н о Рувим услышал и спас его от них, сказав: – Нет, не будем лишать его жизни.
Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.
22 О н добавил: – Не проливайте крови. Бросьте его в этот колодец здесь, в пустыне, но не поднимайте на него руки. Рувим хотел спасти его от них и вернуть отцу.
Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 К огда Иосиф подошел к братьям, они сорвали с него одежду – ту самую богато украшенную одежду, что была на нем –
И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 и бросили его в колодец. Колодец был пустой, без воды.
Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 О ни сели за еду, и тут увидели караван измаильтян, идущий из Галаада. Их верблюды были нагружены специями, бальзамом и миррой, которые они везли в Египет.
После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 И уда сказал братьям: – Какая нам польза, если мы убьем нашего брата и утаим это?
Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27 Л учше продадим его измаильтянам и не станем поднимать на него руки; ведь он наш брат, наша плоть и кровь. Братья согласились с ним.
Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 К огда мадианские купцы проходили мимо, братья вытащили Иосифа из колодца и продали измаильтянам за двадцать шекелей серебра. Измаильтяне взяли его в Египет.
Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.
29 В ернувшись к колодцу, Рувим увидел, что Иосифа там нет, и разорвал на себе одежду.
А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 О н вернулся к братьям и сказал: – Мальчика там нет! Куда мне теперь деваться?
Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?
31 Т огда они взяли одежду Иосифа, закололи козла и вымазали одежду в крови.
Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,
32 З атем они отнесли богато украшенную одежду отцу и сказали: – Вот что мы нашли. Посмотри, не одежда ли это твоего сына?
изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 О н узнал ее и воскликнул: – Это одежда моего сына! Его сожрал дикий зверь! Конечно, Иосиф был растерзан на куски!
И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.
34 И аков разорвал на себе одежду, оделся в рубище и много дней оплакивал сына.
И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.
35 В се его сыновья и дочери пришли утешать его, но он отказывался от утешений, говоря: – Нет, я так, скорбя, и сойду в мир мертвых, к моему сыну. Так отец оплакивал своего сына.
Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36 А мадианитяне тем временем продали Иосифа в Египте Потифару, сановнику фараона, который был у него начальником стражи.
А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.