1 « Внимайте, небеса, я буду говорить; слушай, земля, слова моих уст.

Слушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.

2 П усть польется мое учение, словно дождь, пусть сойдут мои слова, как роса, словно ливень на зелень, как дождь на побеги.

Учението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.

3 И мя Господа провозглашу, славьте величие нашего Бога!

Понеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!

4 О н – скала, Его дела совершенны, все Его пути праведны. Верен Бог, не творящий неправды, Он праведен и честен.

Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.

5 П еред Ним они развратились, и не дети они Ему, но род упрямый и извращенный, к своему стыду

Те се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.

6 Т ак ли воздаете вы Господу, народ безрассудный и глупый? Разве Он не Отец, не Творец твой, Тот, Кто создал, основал тебя?

Така ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

7 В спомни древние дни; подумай об ушедших поколениях. Спроси своего отца, и он скажет тебе, своих старейшин, и они объяснят тебе.

Спомни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.

8 К огда Всевышний давал народам их наследие, когда Он разделил весь человеческий род, Он поставил пределы народов по числу сыновей Израиля.

Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.

9 В едь доля Господня – Его народ, Иаков – наследственный Его удел.

Защото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.

10 В пустынной земле Он его нашел, в степи печальной и дикой. Ограждал его, пекся о нем; хранил его, как зеницу Своего ока.

Намери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.

11 К ак орел вызывает свое гнездо и парит над своими птенцами, простирает свои крылья, берет птенцов и несет на своих перьях,

Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

12 Г осподь Один его вел; чужого бога не было с Ним.

така Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.

13 О н вознес его на высоты земли и питал плодами полей. Он кормил его медом из сот, что в скалистых расщелинах и маслом из оливкового дерева, что растет на каменистой почве,

Издигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,

14 м аслом и молоком от стада и отары, упитанными ягнятами и козлами, лучшими баранами Башана и отборной пшеницей. Ты пил вино, кровь винограда.

с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.

15 Е шурун растолстел и стал упрям; растолстел, обрюзг, разжирел. Он оставил Бога, Который создал его, и отверг Скалу своего спасения.

А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.

16 О ни возбудили в Нем ревность чужими богами и разгневали Его мерзкими идолами.

С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.

17 О ни приносили жертвы демонам, а не Богу, – богам, которых не знали, богам, появившимся недавно, богам, которых ваши отцы не боялись.

Принасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

18 Т ы покинул Скалу, родившую тебя; ты забыл Бога, создавшего тебя.

А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

19 Г осподь увидел это и отверг их, так как разгневался на Своих сыновей и дочерей.

Господ видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

20 “ Я скрою от них Свое лицо, – сказал Он, – и увижу, каков будет их конец; потому что они – извращенный род, неверные дети.

и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.

21 О ни пробудили во Мне ревность всем тем, что не Бог, и разгневали Меня ничтожными идолами. Я пробужу в них ревность через тех, кого и народом-то не назвать; Я разгневаю их глупым народом.

Те разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.

22 П отому что от Моего гнева запылал огонь, что жжет до дна мира мертвых. Он пожрет землю и ее урожаи и подожжет основания гор.

Защото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.

23 Я соберу на них беды, выпущу в них Свои стрелы.

Ще натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

24 Я пошлю на них опустошительный голод, истребляющий мор и смертельную заразу; Я пошлю на них хищных зверей, ядовитых змей, что ползают в прахе.

Ще изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.

25 Н а улицах меч лишит их детей, в их домах будет царить ужас. Будут гибнуть юноши и девушки, младенцы и седовласые старики.

Отвън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.

26 Я сказал бы: рассею их и изглажу их память из человеческого рода,

Казах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,

27 е сли бы не опасался насмешек врагов, чтобы противники не возомнили о себе и не сказали: «Нашей руки торжество; не Господь совершил все это»”.

ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.

28 Э то народ, потерявший рассудок, нет у них разума.

Защото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.

29 О если бы они были мудры, понимали бы это и уразумели, какой их ждет конец!

О, да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

30 К ак мог бы один человек преследовать тысячу или двое обратить в бегство десять тысяч, если бы их Скала не отступилась от них, если бы Господь их не выдал?

Как би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?

31 В едь их скала не такова, как наша Скала: сами наши враги – судьи в том.

Защото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.

32 И х виноград с лозы Содома и с полей Гоморры. Их плоды полны яда, а их гроздья – горечи.

Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.

33 И х вино – яд змей, смертельный яд кобр.

Виното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.

34 “ Не сокрыто ли это у Меня? Не запечатано ли в Моих кладовых?

Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

35 П редоставьте месть Мне, Я воздам. Придет время, поскользнутся ноги врага; день их бедствия близок и участь их поспешает”.

На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.

36 Г осподь будет судить Свой народ и пожалеет Своих слуг, когда увидит, что исчезла их сила и не осталось никого – ни раба, ни свободного.

Защото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.

37 И скажет Он: “Где же их боги, та скала, за которой они укрывались?

И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

38 Б оги, которые ели жир их жертв, пили вино их жертвенных возлияний? Пусть восстанут, чтобы помочь вам! Пусть дадут вам покров!

Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!

39 С мотрите же ныне, что только Я Бог, и нет Бога, кроме Меня. Я умерщвляю и оживляю, Я ранил и Я исцелю, и никто не может избавить от Моей руки.

Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.

40 Я поднимаю руку к небу и объявляю: Верно, как и то, что Я живу вовеки, –

Защото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,

41 к огда отточу Свой сияющий меч и рука Моя примет его для суда, Я отомщу Своим противникам и воздам тем, кто Меня ненавидит.

че ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.

42 Я напою Свои стрелы кровью, а Мой меч будет пожирать плоть, кровь павших и пленных, головы вражеских вождей”.

Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

43 Р адуйтесь, язычники, вместе с Его народом, потому что Он отомстит за кровь Своих слуг; отомстит Он Своим врагам, очистит Свою землю и Свой народ».

Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

44 М оисей пришел с Иисусом, сыном Навина, и произнес народу все слова этой песни.

И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

45 С казав эти слова всему Израилю, Моисей

След като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:

46 д обавил: – Примите к сердцу все слова, которые я торжественно возвестил вам сегодня, чтобы вы велели своим детям прилежно слушаться всех слов этого Закона.

Вложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

47 Д ля вас это не пустые слова: в них – ваша жизнь. Они дадут вам долго жить на земле, в которую вы переходите за Иордан, чтобы овладеть ею.

Защото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево

48 В тот же день Господь сказал Моисею:

В същия ден Господ говорѝ на Моисей:

49 – Поднимись на горную цепь Аварим, на гору Нево в Моаве, напротив Иерихона, и осмотри Ханаан, землю, которую Я отдаю во владение израильтянам.

Изкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;

50 Н а этой горе, куда ты поднимешься, ты умрешь и присоединишься к своему народу так же, как твой брат Аарон умер на горе Ор и присоединился к своему народу.

и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

51 Э то случится из-за того, что вы оба изменили Мне на виду у израильтян у вод Меривы в Кадеше, в пустыне Цин, и из-за того, что вы не отстаивали Мою святость среди израильтян.

защото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.

52 П оэтому ты увидишь ее только на расстоянии – ты не войдешь в землю, которую Я даю народу Израиля.

Затова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.