1 Ч еловек строит планы, а ответ языка – от Господа.

Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

2 В се пути человека пред глазами его чисты, но Господь оценивает побуждения.

Всички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

3 В веряй свое дело Господу, и осуществится задуманное тобой

Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

4 Г осподь создал все для Своей цели – даже злодея на день беды.

Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

5 Г осподь гнушается всех надменных. Твердо знай: они не останутся безнаказанными.

Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

6 Л юбовь и верность искупают грех; и страх перед Господом уводит от зла.

С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7 К огда пути человека угодны Господу, Он даже врагов его с ним примиряет.

Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

8 Л учше немногое с праведностью, чем большие доходы с неправедностью.

По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

9 Ч еловек обдумывает свой путь, но Господь направляет его шаги.

Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

10 Ц арь говорит по внушению свыше; уста его не должны извращать правосудие.

Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

11 В ерные весы и безмены – от Господа; и все гири в сумке – от Него.

Вярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

12 Ц ари гнушаются злодеяниями, ведь престол утверждается праведностью.

Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

13 Ц арям угодны правдивые уста, они любят говорящих истину.

Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

14 Ц арский гнев – вестник смерти, но мудрец его успокоит.

Яростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

15 К огда лицо царя проясняется – это жизнь; его милость подобна облаку с весенним дождем.

В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 П риобретать мудрость гораздо лучше, чем золото; лучше приобретать разум, нежели серебро.

Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

17 Д орога праведных уводит от зла; тот, кто хранит свой путь, бережет свою жизнь.

Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

18 Г ордость предшествует гибели, надменность духа – падению.

Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

19 Л учше быть кротким духом и среди бедняков, чем делить добычу с надменными.

По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

20 В нимательный к наставлению преуспеет, и блажен полагающийся на Господа.

Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

21 М удрого сердцем зовут понимающим, и приятная речь прибавит убедительности.

Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

22 Р азум – источник жизни для имеющих его, а глупость – кара глупцам.

Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

23 Р азум мудрого делает его речь рассудительной и придает словам его убедительности.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

24 П риятные слова – медовые соты, сладки для души и для тела целебны.

Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

25 Б ывает путь, который кажется человеку прямым, но в конце его – пути смерти.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

26 Ж ивот работника работает за него; его подгоняет его же голод.

Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

27 Н егодяй умышляет зло, речь его, словно огонь палящий.

Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

28 Л укавый человек сеет раздор, и сплетня разлучает близких друзей.

Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

29 Л юбящий насилие обольщает ближнего своего и на путь недобрый его уводит.

Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

30 К то щурится, тот замышляет превратное; поджимающий губы делает зло.

затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

31 С едина – это славы венец; что достигается праведной жизнью.

Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

32 Т ерпеливый лучше воина, владеющий собой, лучше завоевателя города.

Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

33 Б росают жребий в полу одежды, но любое решение его – от Господа.

Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.