1 Q albiga qasdiyadiisa dadkaa leh, Laakiinse carrabka jawaabtiisu xagga Rabbigay ka timaadaa.

Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

2 N in jidadkiisa oo dhammu waa la nadiifsan yihiin isaga, Laakiinse Rabbigu ruuxyaduu miisaamaa.

Всички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

3 S huqulladaada Rabbiga ku aamin, Oo fikirradaaduna way taagnaan doonaan.

Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

4 R abbigu wax kastuu isu abuuray, Haah, oo xataa ka sharka leh wuxuu u abuuray maalinta sharkaa.

Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

5 K u alla kii qalbiga ka kibirsanu Rabbiga waa u karaahiyo, Waxaan aad idiin ku xaqiijinayaa inaan isagu taqsiir la'aan doonayn.

Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

6 W axaa dembiga lagu kafaaraggudaa naxariis iyo run, Oo dadkuna waxay sharka kaga fogaadaan Rabbiga ka cabsashadiisa.

С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7 M arkii Rabbigu ku farxo nin jidadkiis, Wuxuu nabad dhex dhigaa isaga iyo xataa cadaawayaashiisa.

Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

8 W ax yar oo xaqnimo la jirto Ayaa ka wanaagsan wax badan oo kordha oo xaqdarro la jirto.

По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

9 N in walba qalbigiisaa jidkiisa u fiirsada, Laakiinse Rabbigaa tallaabooyinkiisa toosiya.

Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

10 X ukunka Rabbigu wuxuu ku jiraa bushimaha boqorka, Afkiisuna kuma xadgudbo garsooridda.

Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

11 M iisaankii iyo kafadihii xaq ah Rabbigaa leh, Dhagaxyada miisaanka oo kiishka ku jira oo dhammuna waa shuqulkiisa.

Вярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

12 W aa u karaahiyo boqorrada inay xumaan falaan. Waayo, carshigu xaqnimuu ku dhismaa.

Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

13 B oqorradu bushimaha xaqa ah way ku farxaan, Oo kii si qumman u hadlana way jecel yihiin.

Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

14 B oqor cadhadiisu waa sida warqaadayaal geeriyeed, Laakiinse nin caqli leh ayaa qaboojin doona.

Яростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

15 N uurka wejiga boqorka nolol baa ku jirta, Oo raallinimadiisuna waa sida daruurta roobka dambe.

В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 I n xigmad la helaa intee bay ka sii wanaagsan tahay in dahab la helo! In waxgarasho la helaana waa laga doortaa in lacag la helo.

Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

17 K uwa qumman jidkoodu waa inay sharka ka leexdaan, Kii jidkiisa dhawraa naftiisuu ilaaliyaa.

Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

18 K ibirku wuxuu hor socdaa baabba', Oo madaxweynaanuna waxay hor socotaa dhicid.

Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

19 I n kuwa kibirsan booli lala qaybsado Waxaa ka sii wanaagsan in kuwa hooseeya laysla sii hoosaysiiyo.

По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

20 K ii hadalka dhegaystaa wax wanaagsan buu heli doonaa, Oo ku alla kii Rabbiga aaminaana waa barakaysan yahay.

Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

21 K ii qalbigiisu caqli leeyahay waxaa loogu yeedhi doonaa mid miyir leh, Oo bushimaha macaankooduna waxbarashuu kordhiyaa.

Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

22 W axgarashadu waa u il nololeed kii haysta, Laakiinse edbinta nacasyadu waa nacasnimo.

Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

23 K ii caqli leh qalbigiisu afkiisuu wax baraa, Oo waxbarashuu bushimihiisa u kordhiyaa.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

24 H adalkii wacanu waa sida awlallo shinniyeed oo kale, Nafta wuu u macaan yahay, oo lafahana waa u caafimaad.

Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

25 W axaa jirta waddo dadka la qumman, Laakiinse dhammaadkeedu waa jidadkii dhimashada.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

26 K ii hawshooda gaajadiisuu u hawshoodaa, Waayo, afkiisaa qasba isaga.

Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

27 N inkii waxmatare ahu xumaan buu qodqodaa, Oo bushimihiisana waxaa ku jira dab wax gubaya.

Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

28 N inkii qalloocanu muran buu beeraa, Oo kii xan badanuna wuxuu kala kaxeeyaa saaxiibbo.

Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

29 N inka wax dulmaa deriskiisuu sasabtaa, Oo wuxuu u kaxeeyaa jid aan wanaagsanayn.

Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

30 K ii indhaha isugu qabta inuu wax qalloocan hindiso, Oo bushimihiisa qaniinaa, shar buu soo wadaa.

затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

31 M adaxa cirro lahu waa taaj sharfeed Haddii laga helo jidka xaqnimada.

Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

32 K ii cadhada u gaabiyaa waa ka wanaagsan yahay kii xoog badan, Oo kii ruuxiisa xukumaana waa ka wanaagsan yahay kii magaalo qabsada.

Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

33 S aamiga waxaa lagu tuuraa dhabta, Laakiinse go'aankiisa oo dhan Rabbigaa leh.

Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.