1 П ритчи Соломона, сына Давидова, царя Израиля:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

2 д а принесут они мудрость и наставление и да помогут осмыслить разумные высказывания;

записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

3 д а научат они правилам благоразумной жизни, праведности, справедливости и честности

за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

4 и дадут простакам проницательность, и юным – знание и рассудительность;

за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 п усть послушают мудрые и умножат познания, и пусть разумные получат советы;

за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

6 д а уразумеют они пословицы и притчи, слова мудрецов и загадки их.

за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 С трах перед Господом – начало мудрости, только глупцы презирают мудрость и наставление. Наставления в мудрости Предостережение от соблазна

Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

8 С ын мой, послушай наставление своего отца и не отвергай поучения своей матери.

Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

9 О ни будут прекрасным венком на твоей голове и ожерельем на твоей шее.

защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

10 С ын мой, если грешники соблазняют тебя, не поддавайся им.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

11 Е сли скажут они: «Идем с нами, устроим засаду для пролития крови, без причины подстережем невинного,

Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

12 ж ивьем их проглотим, как мир мертвых, целиком – как тех, кто нисходит в пропасть;

както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

13 н аграбим всевозможных дорогих вещей и наполним дома свои добычей.

ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

14 Б росай с нами жребий, общая будет у нас мошна», –

ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

15 т о не ходи с ними, сын мой, не вставай на путь их.

сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

16 В едь их ноги бегут к злу, спешат они на пролитие крови.

защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

17 К ак бессмысленно ставить сеть на глазах у всех птиц,

Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

18 н о эти люди устраивают засаду для пролития своей же крови, подстерегают самих же себя!

И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

19 Т аковы пути всех, кто жаждет преступной добычи; она отнимает жизнь у завладевших ею. Предостережение не отвергать мудрости

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

20 М удрость восклицает на улицах, возвышает свой голос на площадях;

Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

21 н а углах шумных улиц кричит она и при входе в городские ворота держит речь:

вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 « До каких же пор вы, простаки, будете любить свою простоту? Сколько же еще глумливые будут наслаждаться насмешками, а глупцы – ненавидеть знание?

Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

23 Е сли бы вы ответили на мой укор, я излила бы на вас мой дух и открыла бы вам свои мысли.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

24 Н о раз вы отвергли меня, когда я призывала, и никто не внимал, когда я протягивала вам руку;

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

25 р аз вы пренебрегли всеми моими советами и не приняли моего укора,

но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

26 т о и я в свой черед посмеюсь над вашей бедой, поиздеваюсь, когда поразит вас ужас, –

то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 к огда поразит вас ужас, как буря, и беда пронесется над вами, как вихрь, когда горе и скорбь вас подавят.

когато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

28 Т огда будут звать меня, но я не отвечу; будут искать меня, но не найдут.

тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Р аз они знание возненавидели и страх перед Господом не избрали,

Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

30 р аз мой совет не приняли и укор мой с презрением отвергли –

не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

31 т о они будут есть плоды своего пути и получат сполна от своих замыслов.

затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

32 В едь своенравие убьет простаков, и беспечность погубит глупцов,

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

33 н о слушающий меня будет жить безопасно и спокойно, не страшась беды».

А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.