1 Т огда же ученики подошли к Иисусу и спросили: – Кто самый великий в Небесном Царстве?

В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

2 И исус подозвал маленького ребенка и поставил его посреди них.

А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза:

3 – Говорю вам истину, – сказал Иисус, – если вы не изменитесь и не станете такими, как маленькие дети, вы никогда не войдете в Небесное Царство.

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.

4 П оэтому, кто смирит себя и станет таким, как этот ребенок, тот и самый великий в Небесном Царстве.

И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

5 К то во Имя Мое принимает такого ребенка, тот принимает и Меня.

И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

6 Н о если же кто введет в грех одного из этих малых, верующих в Меня, то для него было бы лучше, если бы ему повесили на шею мельничный жернов и утопили в море. Иисус предупреждает об искушениях (Мк. 9: 43-47)

А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.

7 Г оре миру от всего, что ведет людей ко греху! И хотя в этом мире неизбежны соблазны, но горе тому человеку, кто будет этому содействовать!

Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!

8 Е сли же твоя рука или нога влечет тебя ко греху, отсеки ее и выбрось вон. Лучше войти в жизнь калекой, чем с двумя руками и двумя ногами быть брошенным в вечный огонь.

Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.

9 Е сли твой глаз влечет тебя ко греху, вырви его и отбрось. Лучше тебе войти в жизнь с одним глазом, чем с двумя глазами быть брошенным в огонь ада.

И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

10 С мотрите, не презирайте никого из этих малых. Говорю вам, что их ангелы на небе всегда видят лицо Моего Небесного Отца. Притча о потерянной овце (Лк. 15: 4-7)

Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.

11 – Сын Человеческий пришел спасти погибших, – продолжал Иисус. –

Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото. Притча за загубената овца

12 К ак вы думаете? Если у человека есть сто овец и одна из них заблудится, то разве он не оставит девяносто девять на холмах и не пойдет искать пропавшую?

Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се?

13 И если он найдет ее, то, говорю вам истину: он будет рад этой одной больше, чем девяноста девяти, которые не терялись.

И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.

14 Т ак и ваш Небесный Отец не хочет, чтобы потерялся хоть один из этих меньших. Согрешающий брат (Лк. 17: 3)

Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките. Прощаването на брата

15 Е сли твой брат согрешил против тебя, то пойди и с глазу на глаз скажи ему, в чем он не прав. Если он послушает тебя, то ты приобрел своего брата.

И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.

16 Е сли же он не будет тебя слушать, то возьми с собой еще одного или двух человек, чтобы «каждое слово было подтверждено показаниями двух или трех свидетелей».

Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17 Е сли он и их не захочет слушать, то скажи об этом церкви, и если он не послушается и церкви, то тогда пусть он будет для тебя как язычник или как сборщик налогов.

И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник.

18 Г оворю вам истину: что вы запретите на земле, то будет запрещено и на небесах, и что вы разрешите на земле, то будет разрешено и на небесах.

Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19 Е ще раз говорю вам, что если двое из вас здесь, на земле, согласятся вместе просить о чем-либо, то Мой Небесный Отец непременно сделает для вас все, о чем вы просите.

Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.

20 П отому что там, где двое или трое собраны вместе во Имя Мое, там и Я нахожусь вместе с ними. Притча о непрощающем слуге (Лк. 17: 4)

Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

21 Т огда Петр подошел к Иисусу и спросил: – Господи, сколько раз я должен прощать своего брата, если тот согрешит против меня? Семь раз?

Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?

22 И исус ответил: – Не семь, а семьдесят раз по семь.

Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. Притча за безмилостния слуга

23 Ц арство Небесное можно сравнить с царем, который решил рассчитаться со своими слугами.

Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

24 К огда царь начал расчет, то первым к нему привели того, кто был должен ему десять тысяч талантов.

И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

25 Т ак как у должника не было чем расплатиться, то царь повелел продать для уплаты долга самого должника, его жену, детей и все их имущество.

И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен.

26 С луга пал и, поклонившись ему, стал просить: «Дай мне еще немного времени, и я все выплачу».

Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.

27 Ц арь пожалел слугу, простил ему весь долг и отпустил его.

И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.

28 Т от вышел и, встретив такого же слугу, который должен был ему всего сто динариев, схватил его и начал душить. «Верни сейчас же все, что ты мне должен», – требовал он.

Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

29 Д олжник пал ему в ноги и стал умолять: «Дай мне еще немного времени, и я все выплачу».

Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.

30 Н о тот не захотел ждать и бросил его в тюрьму, пока не будет выплачен весь его долг.

Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница - да лежи, докато изплати дълга.

31 Д ругие слуги видели, что произошло, и это их возмутило. Они пошли и рассказали все царю.

А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.

32 Т огда царь позвал слугу. «Ах ты, негодный слуга, – сказал он, – я по твоей просьбе простил тебе все долги,

Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.

33 т ак неужели и ты не мог простить своего товарища, как и я простил тебя?»

Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?

34 Р азгневавшись, царь отдал его в руки истязателей до тех пор, пока тот не выплатит весь свой долг.

И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.

35 Т ак и Мой Небесный Отец поступит с вами, если не простите брата от всего сердца.

Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.