1 A nd Job answereth and saith: --

Тогава Йов отговори:

2 I have heard many such things, Miserable comforters ye all.

Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

3 I s there an end to words of wind? Or what doth embolden thee that thou answerest?

Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

4 I also, like you, might speak, If your soul were in my soul's stead. I might join against you with words, And nod at you with my head.

И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

5 I might harden you with my mouth, And the moving of my lips might be sparing.

Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

6 I f I speak, my pain is not restrained, And I cease -- what goeth from me?

Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

7 O nly, now, it hath wearied me; Thou hast desolated all my company,

Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 A nd Thou dost loathe me, For a witness it hath been, And rise up against me doth my failure, In my face it testifieth.

Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

9 H is anger hath torn, and he hateth me, He hath gnashed at me with his teeth, My adversary sharpeneth his eyes for me.

Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 T hey have gaped on me with their mouth, In reproach they have smitten my cheeks, Together against me they set themselves.

Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

11 G od shutteth me up unto the perverse, And to the hands of the wicked turneth me over.

Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 A t ease I have been, and he breaketh me, And he hath laid hold on my neck, And he breaketh me in pieces, And he raiseth me to him for a mark.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

13 G o round against me do his archers. He splitteth my reins, and spareth not, He poureth out to the earth my gall.

Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

14 H e breaketh me -- breach upon breach, He runneth upon me as a mighty one.

Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

15 S ackcloth I have sewed on my skin, And have rolled in the dust my horn.

Вретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

16 M y face is foul with weeping, And on mine eyelids death-shade.

лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 N ot for violence in my hands, And my prayer pure.

ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

18 O earth, do not thou cover my blood! And let there not be a place for my cry.

О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 A lso, now, lo, in the heavens my witness, And my testifier in the high places.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

20 M y interpreter my friend, Unto God hath mine eye dropped:

Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

21 A nd he reasoneth for a man with God, And a son of man for his friend.

дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

22 W hen a few years do come, Then a path I return not do I go.

Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.