1 A nd afterward Moses and Aaron came, and said unto Pharaoh, Thus saith Jehovah, the God of Israel, Let my people go, that they may hold a feast unto me in the wilderness.

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 A nd Pharaoh said, Who is Jehovah, that I should hearken unto his voice to let Israel go? I know not Jehovah, and moreover I will not let Israel go.

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 A nd they said, The God of the Hebrews hath met with us: let us go, we pray thee, three days' journey into the wilderness, and sacrifice unto Jehovah our God, lest he fall upon us with pestilence, or with the sword.

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 A nd the king of Egypt said unto them, Wherefore do ye, Moses and Aaron, loose the people from their works? get you unto your burdens.

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 A nd Pharaoh said, Behold, the people of the land are now many, and ye make them rest from their burdens.

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 A nd the same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people, and their officers, saying,

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 Y e shall no more give the people straw to make brick, as heretofore: let them go and gather straw for themselves.

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 A nd the number of the bricks, which they did make heretofore, ye shall lay upon them; ye shall not diminish aught thereof: for they are idle; therefore they cry, saying, Let us go and sacrifice to our God.

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et heavier work be laid upon the men, that they may labor therein; and let them not regard lying words.

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 A nd the taskmasters of the people went out, and their officers, and they spake to the people, saying, Thus saith Pharaoh, I will not give you straw.

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 G o yourselves, get you straw where ye can find it: for nought of your work shall be diminished.

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather stubble for straw.

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 A nd the taskmasters were urgent saying, Fulfil your works, your daily tasks, as when there was straw.

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 A nd the officers of the children of Israel, whom Pharaoh's taskmasters had set over them, were beaten, and demanded, Wherefore have ye not fulfilled your task both yesterday and to-day, in making brick as heretofore?

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 T hen the officers of the children of Israel came and cried unto Pharaoh, saying, Wherefore dealest thou thus with thy servants?

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no straw given unto thy servants, and they say to us, Make brick: and, behold, thy servants are beaten; but the fault it in thine own people.

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 B ut he said, Ye are idle, ye are idle: therefore ye say, Let us go and sacrifice to Jehovah.

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 G o therefore now, and work; for there shall no straw be given you, yet shall ye deliver the number of bricks.

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 A nd the officers of the children of Israel did see that they were in evil case, when it was said, Ye shall not diminish aught from your bricks, your daily tasks.

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 A nd they met Moses and Aaron, who stood in the way, as they came forth from Pharaoh:

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 a nd they said unto them, Jehovah look upon you, and judge: because ye have made our savor to be abhorred in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his servants, to put a sword in their hand to slay us.

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 A nd Moses returned unto Jehovah, and said, Lord, wherefore hast thou dealt ill with this people? why is it that thou hast sent me?

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 F or since I came to Pharaoh to speak in thy name, he hath dealt ill with this people; neither hast thou delivered thy people at all.

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?