1 A nd he entered and was passing through Jericho.

След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.

2 A nd behold, a man called by name Zacchaeus; and he was a chief publican, and he was rich.

И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

3 A nd he sought to see Jesus who he was; and could not for the crowd, because he was little of stature.

искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.

4 A nd he ran on before, and climbed up into a sycomore tree to see him: for he was to pass that way.

И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.

5 A nd when Jesus came to the place, he looked up, and said unto him, Zacchaeus, make haste, and come down; for to-day I must abide at thy house.

Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.

6 A nd he made haste, and came down, and received him joyfully.

И той побърза да слезе и Го прие с радост.

7 A nd when they saw it, they all murmured, saying, He is gone in to lodge with a man that is a sinner.

И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.

8 A nd Zacchaeus stood, and said unto the Lord, Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor; and if I have wrongfully exacted aught of any man, I restore fourfold.

А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.

9 A nd Jesus said unto him, To-day is salvation come to this house, forasmuch as he also is a son of Abraham.

И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 F or the Son of man came to seek and to save that which was lost.

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. Притча за десетте слуги

11 A nd as they heard these things, he added and spake a parable, because he was nigh to Jerusalem, and because they supposed that the kingdom of God was immediately to appear.

И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.

12 H e said therefore, A certain nobleman went into a far country, to receive for himself a kingdom, and to return.

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.

13 A nd he called ten servants of his, and gave them ten pounds, and said unto them, Trade ye herewith till I come.

И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.

14 B ut his citizens hated him, and sent an ambassage after him, saying, We will not that this man reign over us.

Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.

15 A nd it came to pass, when he was come back again, having received the kingdom, that he commanded these servants, unto whom he had given the money, to be called to him, that he might know what they had gained by trading.

А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 A nd the first came before him, saying, Lord, thy pound hath made ten pounds more.

И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 A nd he said unto him, Well done, thou good servant: because thou wast found faithful in a very little, have thou authority over ten cities.

И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 A nd the second came, saying, Thy pound, Lord, hath made five pounds.

Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 A nd he said unto him also, Be thou also over five cities.

А каза и на него: Бъди и ти над пет града.

20 A nd another came, saying, Lord, behold, here is thy pound, which I kept laid up in a napkin:

Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,

21 f or I feared thee, because thou art an austere man: thou takest up that which thou layedst not down, and reapest that which thou didst not sow.

защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 H e saith unto him, Out of thine own mouth will I judge thee, thou wicked servant. Thou knewest that I am an austere man, taking up that which I laid not down, and reaping that which I did not sow;

Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

23 t hen wherefore gavest thou not my money into the bank, and I at my coming should have required it with interest?

тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 A nd he said unto them that stood by, Take away from him the pound, and give it unto him that hath the ten pounds.

И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.

25 A nd they said unto him, Lord, he hath ten pounds.

(Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 I say unto you, that unto every one that hath shall be given; but from him that hath not, even that which he hath shall be taken away from him.

Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 B ut these mine enemies, that would not that I should reign over them, bring hither, and slay them before me.

А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.

28 A nd when he had thus spoken, he went on before, going up to Jerusalem.

И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим. Тържественото влизане в Йерусалим

29 A nd it came to pass, when he drew nigh unto Bethphage and Bethany, at the mount that is called Olivet, he sent two of the disciples,

И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:

30 s aying, Go your way into the village over against you; in which as ye enter ye shall find a colt tied, whereon no man ever yet sat: loose him, and bring him.

Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 A nd if any one ask you, Why do ye loose him? thus shall ye say, The Lord hath need of him.

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.

32 A nd they that were sent went away, and found even as he had said unto them.

И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.

33 A nd as they were loosing the colt, the owners thereof said unto them, Why loose ye the colt?

И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?

34 A nd they said, The Lord hath need of him.

А те отвърнаха: На Господа трябва.

35 A nd they brought him to Jesus: and they threw their garments upon the colt, and set Jesus thereon.

И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.

36 A nd as he went, they spread their garments in the way.

И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

37 A nd as he was now drawing nigh, even at the descent of the mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works which they had seen;

А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:

38 s aying, Blessed is the King that cometh in the name of the Lord: peace in heaven, and glory in the highest.

Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!

39 A nd some of the Pharisees from the multitude said unto him, Teacher, rebuke thy disciples.

А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 A nd he answered and said, I tell you that, if these shall hold their peace, the stones will cry out.

И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

41 A nd when he drew nigh, he saw the city and wept over it,

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 s aying, If thou hadst known in this day, even thou, the things which belong unto peace! but now they are hid from thine eyes.

Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

43 F or the days shall come upon thee, when thine enemies shall cast up a bank about thee, and compass thee round, and keep thee in on every side,

Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред

44 a nd shall dash thee to the ground, and thy children within thee; and they shall not leave in thee one stone upon another; because thou knewest not the time of thy visitation.

и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.

45 A nd he entered into the temple, and began to cast out them that sold,

И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше: Изгонването на търговците от храма

46 s aying unto them, It is written, And my house shall be a house of prayer: but ye have made it a den of robbers.

Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом"; а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 A nd he was teaching daily in the temple. But the chief priests and the scribes and the principal men of the people sought to destroy him:

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят.

48 a nd they could not find what they might do; for the people all hung upon him, listening.

Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.