1 N ow these are the ordinances which thou shalt set before them.

Ето законите, които ще представиш пред тях.

2 I f thou buy a Hebrew servant, six years he shall serve: and in the seventh he shall go out free for nothing.

Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 I f he come in by himself, he shall go out by himself: if he be married, then his wife shall go out with him.

Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 I f his master give him a wife and she bear him sons or daughters; the wife and her children shall be her master's, and he shall go out by himself.

Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам.

5 B ut if the servant shall plainly say, I love my master, my wife, and my children; I will not go out free:

Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен,

6 t hen his master shall bring him unto God, and shall bring him to the door, or unto the door-post; and his master shall bore his ear through with an awl; and he shall serve him for ever.

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

7 A nd if a man sell his daughter to be a maid-servant, she shall not go out as the men-servants do.

Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.

8 I f she please not her master, who hath espoused her to himself, then shall he let her be redeemed: to sell her unto a foreign people he shall have no power, seeing he hath dealt deceitfully with her.

Ако не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.

9 A nd if he espouse her unto his son, he shall deal with her after the manner of daughters.

Но ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите.

10 I f he take him another wife; her food, her raiment, and her duty of marriage, shall he not diminish.

Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея.

11 A nd if he do not these three things unto her, then shall she go out for nothing, without money.

А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Закон срещу насилието

12 H e that smiteth a man, so that he dieth, shall surely be put to death.

Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт.

13 A nd if a man lie not in wait, but God deliver him into his hand; then I will appoint thee a place whither he shall flee.

Но ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място.

14 A nd if a man come presumptuously upon his neighbor, to slay him with guile; thou shalt take him from mine altar, that he may die.

Ако обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш.

15 A nd he that smiteth his father, or his mother, shall be surely put to death.

Който удари баща си или майка си, да бъде убит.

16 A nd he that stealeth a man, and selleth him, or if he be found in his hand, he shall surely be put to death.

Който открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит.

17 A nd he that curseth his father or his mother, shall surely be put to death.

Който кълне баща си или майка си, да бъде убит.

18 A nd if men contend, and one smite the other with a stone, or with his fist, and he die not, but keep his bed;

Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;

19 i f he rise again, and walk abroad upon his staff, then shall he that smote him be quit: only he shall pay for the loss of his time, and shall cause him to be thoroughly healed.

и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан - само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.

20 A nd if a man smite his servant, or his maid, with a rod, and he die under his hand; he shall surely be punished.

Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.

21 N otwithstanding, if he continue a day or two, he shall not be punished: for he is his money.

Обаче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.

22 A nd if men strive together, and hurt a woman with child, so that her fruit depart, and yet no harm follow; he shall be surely fined, according as the woman's husband shall lay upon him; and he shall pay as the judges determine.

Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.

23 B ut if any harm follow, then thou shalt give life for life,

Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 e ye for eye, tooth for tooth, hand for hand, foot for foot,

око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,

25 b urning for burning, wound for wound, stripe for stripe.

изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 A nd if a man smite the eye of his servant, or the eye of his maid, and destroy it; he shall let him go free for his eye's sake.

Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.

27 A nd if he smite out his man-servant's tooth, or his maid-servant's tooth, he shall let him go free for his tooth's sake.

И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.

28 A nd if an ox gore a man or a woman to death, the ox shall be surely stoned, and its flesh shall not be eaten; but the owner of the ox shall be quit.

Ако вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 B ut if the ox was wont to gore in time past, and it hath been testified to its owner, and he hath not kept it in, but it hath killed a man or a woman, the ox shall be stoned, and its owner also shall be put to death.

Но ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.

30 I f there be laid on him a ransom, then he shall give for the redemption of his life whatsoever is laid upon him.

Обаче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено.

31 W hether it have gored a son, or have gored a daughter, according to this judgment shall it be done unto him.

Ако волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.

32 I f the ox gore a man-servant or a maid-servant, there shall be given unto their master thirty shekels of silver, and the ox shall be stoned.

Но ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни.

33 A nd if a man shall open a pit, or if a man shall dig a pit and not cover it, and an ox or an ass fall therein,

Ако някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 t he owner of the pit shall make it good; he shall give money unto the owner thereof, and the dead beast shall be his.

притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

35 A nd if one man's ox hurt another's, so that it dieth, then they shall sell the live ox, and divide the price of it: and the dead also they shall divide.

Ако волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.

36 O r if it be known that the ox was wont to gore in time past, and its owner hath not kept it in, he shall surely pay ox for ox, and the dead beast shall be his own.

Но ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.