1 T hen after the space of fourteen years I went up again to Jerusalem with Barnabas, taking Titus also with me.

Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

2 A nd I went up by revelation; and I laid before them the gospel which I preach among the Gentiles but privately before them who were of repute, lest by any means I should be running, or had run, in vain.

(А отидох по откровение.) И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3 B ut not even Titus who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised:

Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже;

4 a nd that because of the false brethren privily brought in, who came in privily to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage:

и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съглеждат свободата, която имаме в Христос Исус, за да ни поробят;

5 t o whom we gave place in the way of subjection, no, not for an hour; that the truth of the gospel might continue with you.

на които нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6 B ut from those who were reputed to be somewhat (whatsoever they were, it maketh no matter to me: God accepteth not man's person)-- they, I say, who were of repute imparted nothing to me:

А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;

7 b ut contrariwise, when they saw that I had been intrusted with the gospel of the uncircumcision, even as Peter with the gospel of the circumcision

а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните

8 ( for he that wrought for Peter unto the apostleship of the circumcision wrought for me also unto the Gentiles);

(защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),

9 a nd when they perceived the grace that was given unto me, James and Cephas and John, they who were reputed to be pillars, gave to me and Barnabas the right hands of fellowship, that we should go unto the Gentiles, and they unto the circumcision;

и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те - между обрязаните.

10 o nly they would that we should remember the poor; which very thing I was also zealous to do.

Искаха само да помним сиромасите - същото, което и аз желаех ревностно да върша. Петър и Павел в Антиохия

11 B ut when Cephas came to Antioch, I resisted him to the face, because he stood condemned.

А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очите, защото се беше провинил.

12 F or before that certain came from James, he ate with the Gentiles; but when they came, he drew back and separated himself, fearing them that were of the circumcision.

Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13 A nd the rest of the Jews dissembled likewise with him; insomuch that even Barnabas was carried away with their dissimulation.

И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.

14 B ut when I saw that they walked not uprightly according to the truth of the gospel, I said unto Cephas before them all, If thou, being a Jew, livest as do the Gentiles, and not as do the Jews, how compellest thou the Gentiles to live as do the Jews?

Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

15 W e being Jews by nature, and not sinners of the Gentiles,

Ние, които сме по плът юдеи, а не грешници от езичниците,

16 y et knowing that a man is not justified by the works of the law but through faith in Jesus Christ, even we believed on Christ Jesus, that we might be justified by faith in Christ, and not by the works of the law: because by the works of the law shall no flesh be justified.

като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание.

17 B ut if, while we sought to be justified in Christ, we ourselves also were found sinners, is Christ a minister of sin? God forbid.

Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18 F or if I build up again those things which I destroyed, I prove myself a transgressor.

Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник.

19 F or I through the law died unto the law, that I might live unto God.

Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20 I have been crucified with Christ; and it is no longer I that live, but Christ living in me: and that life which I now live in the flesh I live in faith, the faith which is in the Son of God, who loved me, and gave himself up for me.

Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21 I do not make void the grace of God: for if righteousness is through the law, then Christ died for nought.

Не отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.