1 A nd seeing the multitudes, he went up into the mountain: and when he had sat down, his disciples came unto him:

А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 a nd he opened his mouth and taught them, saying,

И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

3 B lessed are the poor in spirit: for theirs is the kingdom of heaven.

Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 B lessed are they that mourn: for they shall be comforted.

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 B lessed are the meek: for they shall inherit the earth.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 B lessed are they that hunger and thirst after righteousness: for they shall be filled.

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 B lessed are the merciful: for they shall obtain mercy.

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 B lessed are the pure in heart: for they shall see God.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 B lessed are the peacemakers: for they shall be called sons of God.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

10 B lessed are they that have been persecuted for righteousness' sake: for theirs is the kingdom of heaven.

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 B lessed are ye when men shall reproach you, and persecute you, and say all manner of evil against you falsely, for my sake.

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

12 R ejoice, and be exceeding glad: for great is your reward in heaven: for so persecuted they the prophets that were before you.

радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. Сол и светлина за света

13 Y e are the salt of the earth: but if the salt have lost its savor, wherewith shall it be salted? it is thenceforth good for nothing, but to be cast out and trodden under foot of men.

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

14 Y e are the light of the world. A city set on a hill cannot be hid.

Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

15 N either do men light a lamp, and put it under the bushel, but on the stand; and it shineth unto all that are in the house.

И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

16 E ven so let your light shine before men; that they may see your good works, and glorify your Father who is in heaven.

Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. Исус Христос и законът

17 T hink not that I came to destroy the law or the prophets: I came not to destroy, but to fulfil.

Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

18 F or verily I say unto you, Till heaven and earth pass away, one jot or one tittle shall in no wise pass away from the law, till all things be accomplished.

Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 W hosoever therefore shall break one of these least commandments, and shall teach men so, shall be called least in the kingdom of heaven: but whosoever shall do and teach them, he shall be called great in the kingdom of heaven.

И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 F or I say unto you, that except your righteousness shall exceed the righteousness of the scribes and Pharisees, ye shall in no wise enter into the kingdom of heaven.

Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

21 Y e have heard that it was said to them of old time, Thou shalt not kill; and whosoever shall kill shall be in danger of the judgment:

Чули сте, че е било казано на древните: "Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда."

22 b ut I say unto you, that every one who is angry with his brother shall be in danger of the judgment; and whosoever shall say to his brother, Raca, shall be in danger of the council; and whosoever shall say, Thou fool, shall be in danger of the hell of fire.

А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

23 I f therefore thou art offering thy gift at the altar, and there rememberest that thy brother hath aught against thee,

И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

24 l eave there thy gift before the altar, and go thy way, first be reconciled to thy brother, and then come and offer thy gift.

остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.

25 A gree with thine adversary quickly, while thou art with him in the way; lest haply the adversary deliver thee to the judge, and the judge deliver thee to the officer, and thou be cast into prison.

Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 V erily I say unto thee, thou shalt by no means come out thence, till thou have paid the last farthing.

Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

27 Y e have heard that it was said, Thou shalt not commit adultery:

Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействай."

28 b ut I say unto you, that every one that looketh on a woman to lust after her hath committed adultery with her already in his heart.

Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

29 A nd if thy right eye causeth thee to stumble, pluck it out, and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not thy whole body be cast into hell.

Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 A nd if thy right hand causeth thee to stumble, cut it off, and cast it from thee: for it is profitable for thee that one of thy members should perish, and not thy whole body go into hell.

И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 I t was said also, Whosoever shall put away his wife, let him give her a writing of divorcement:

Още е било казано: "Който напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо."

32 b ut I say unto you, that every one that putteth away his wife, saving for the cause of fornication, maketh her an adulteress: and whosoever shall marry her when she is put away committeth adultery.

А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

33 A gain, ye have heard that it was said to them of old time, Thou shalt not forswear thyself, but shalt perform unto the Lord thine oaths:

Чули сте още, че е било казано на древните: "Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа."

34 b ut I say unto you, swear not at all; neither by the heaven, for it is the throne of God;

Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

35 n or by the earth, for it is the footstool of his feet; nor by Jerusalem, for it is the city of the great King.

нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

36 N either shalt thou swear by thy head, for thou canst not make one hair white or black.

Нито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

37 B ut let your speech be, Yea, yea; Nay, nay: and whatsoever is more than these is of the evil one.

Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Y e have heard that it was said, An eye for an eye, and a tooth for a tooth:

Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб."

39 b ut I say unto you, resist not him that is evil: but whosoever smiteth thee on thy right cheek, turn to him the other also.

А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 A nd if any man would go to law with thee, and take away thy coat, let him have thy cloak also.

На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

41 A nd whosoever shall compel thee to go one mile, go with him two.

Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 G ive to him that asketh thee, and from him that would borrow of thee turn not thou away.

Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.

43 Y e have heard that it was said, Thou shalt love thy neighbor, and hate thine enemy:

Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си."

44 b ut I say unto you, love your enemies, and pray for them that persecute you;

Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

45 t hat ye may be sons of your Father who is in heaven: for he maketh his sun to rise on the evil and the good, and sendeth rain on the just and the unjust.

за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 F or if ye love them that love you, what reward have ye? do not even the publicans the same?

Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 A nd if ye salute your brethren only, what do ye more than others? do not even the Gentiles the same?

И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 Y e therefore shall be perfect, as your heavenly Father is perfect.

И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.