1 O God, why hast thou cast us off for ever? Why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?

(По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 R emember thy congregation, which thou hast gotten of old, Which thou hast redeemed to be the tribe of thine inheritance; And mount Zion, wherein thou hast dwelt.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3 L ift up thy feet unto the perpetual ruins, All the evil that the enemy hath done in the sanctuary.

Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 T hine adversaries have roared in the midst of thine assembly; They have set up their ensigns for signs.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

5 T hey seemed as men that lifted up Axes upon a thicket of trees.

Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

6 A nd now all the carved work thereof They break down with hatchet and hammers.

и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 T hey have set thy sanctuary on fire; They have profaned the dwelling-place of thy name by casting it to the ground.

Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

8 T hey said in their heart, Let us make havoc of them altogether: They have burned up all the synagogues of God in the land.

Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

9 W e see not our signs: There is no more any prophet; Neither is there among us any that knoweth how long.

Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

10 H ow long, O God, shall the adversary reproach? Shall the enemy blaspheme thy name for ever?

Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

11 W hy drawest thou back thy hand, even thy right hand? Pluck it out of thy bosom and consume them.

Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

12 Y et God is my King of old, Working salvation in the midst of the earth.

А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

13 T hou didst divide the sea by thy strength: Thou brakest the heads of the sea-monsters in the waters.

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 T hou brakest the heads of leviathan in pieces; Thou gavest him to be food to the people inhabiting the wilderness.

Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

15 T hou didst cleave fountain and flood: Thou driedst up mighty rivers.

Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

16 T he day is thine, the night also is thine: Thou hast prepared the light and the sun.

Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 T hou hast set all the borders of the earth: Thou hast made summer and winter.

Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 R emember this, that the enemy hath reproached, O Jehovah, And that a foolish people hath blasphemed thy name.

Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

19 O h deliver not the soul of thy turtle-dove unto the wild beast: Forget not the life of thy poor for ever.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

20 H ave respect unto the covenant; For the dark places of the earth are full of the habitations of violence.

Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 O h let not the oppressed return ashamed: Let the poor and needy praise thy name.

Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

22 A rise, O God, plead thine own cause: Remember how the foolish man reproacheth thee all the day.

Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 F orget not the voice of thine adversaries: The tumult of those that rise up against thee ascendeth continually.

Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.