1 G ive ear, O Shepherd of Israel, Thou that leadest Joseph like a flock; Thou that sittest above the cherubim, shine forth.

(По слав. 79.) За първия певец, по "Криновете на завета". Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израелев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

2 B efore Ephraim and Benjamin and Manasseh, stir up thy might, And come to save us.

Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш.

3 T urn us again, O God; And cause thy face to shine, and we shall be saved.

Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим.

4 O Jehovah God of hosts, How long wilt thou be angry against the prayer of thy people?

Господи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

5 T hou hast fed them with the bread of tears, And given them tears to drink in large measure.

Даваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи.

6 T hou makest us a strife unto our neighbors; And our enemies laugh among themselves.

Направил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.

7 T urn us again, O God of hosts; And cause thy face to shine, and we shall be saved.

Възвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

8 T hou broughtest a vine out of Egypt: Thou didst drive out the nations, and plantedst it.

Пренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил.

9 T hou preparedst room before it, And it took deep root, and filled the land.

Приготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

10 T he mountains were covered with the shadow of it, And the boughs thereof were like cedars of God.

Покриха се бърдата със сянката ѝ; и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

11 I t sent out its branches unto the sea, And its shoots unto the River.

простря клончетата до морето и ластарите си - до Ефрат.

12 W hy hast thou broken down its walls, So that all they that pass by the way do pluck it?

Защо си съборил плетищата ѝ и я берат всички, които минават по пътя?

13 T he boar out of the wood doth ravage it, And the wild beasts of the field feed on it.

Запустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.

14 T urn again, we beseech thee, O God of hosts: Look down from heaven, and behold, and visit this vine,

Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

15 A nd the stock which thy right hand planted, And the branch that thou madest strong for thyself.

и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото, което си направил силно за Себе Си.

16 I t is burned with fire, it is cut down: They perish at the rebuke of thy countenance.

Тя беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата на лицето Ти.

17 L et thy hand be upon the man of thy right hand, Upon the son of man whom thou madest strong for thyself.

Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

18 S o shall we not go back from thee: Quicken thou us, and we will call upon thy name.

Така ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.

19 T urn us again, O Jehovah God of hosts; Cause thy face to shine, and we shall be saved.

Възвърни ни, Господи, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим.