1 І , побачивши натовп, Він вийшов на гору. А як сів, підійшли Його учні до Нього.

А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 І , відкривши уста Свої, Він навчати їх став, промовляючи:

И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

3 Б лаженні вбогі духом, бо їхнєє Царство Небесне.

Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Б лаженні засмучені, бо вони будуть утішені.

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Б лаженні лагідні, бо землю вспадкують вони.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 Б лаженні голодні та спрагнені правди, бо вони нагодовані будуть.

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 Б лаженні милостиві, бо помилувані вони будуть.

Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 Б лаженні чисті серцем, бо вони будуть бачити Бога.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 Б лаженні миротворці, бо вони синами Божими стануть.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

10 Б лаженні вигнані за правду, бо їхнє Царство Небесне.

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 Б лаженні ви, як ганьбити та гнати вас будуть, і будуть облудно на вас наговорювати всяке слово лихе ради Мене.

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

12 Р адійте та веселіться, нагорода бо ваша велика на небесах! Бо так гнали й пророків, що були перед вами.

радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. Сол и светлина за света

13 В и сіль землі. Коли сіль ізвітріє, то чим насолити її? Не придасться вона вже нінащо, хіба щоб надвір була висипана та потоптана людьми.

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

14 В и світло для світу. Не може сховатися місто, що стоїть на верховині гори.

Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

15 І не запалюють світильника, щоб поставити його під посудину, але на свічник, і світить воно всім у домі.

И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

16 О так ваше світло нехай світить перед людьми, щоб вони бачили ваші добрі діла, та прославляли Отця вашого, що на небі.

Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. Исус Христос и законът

17 Н е подумайте, ніби Я руйнувати Закон чи Пророків прийшов, Я не руйнувати прийшов, але виконати.

Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

18 П оправді ж кажу вам: доки небо й земля не минеться, ані йота єдина, ані жаден значок із Закону не минеться, аж поки не збудеться все.

Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 Х то ж порушить одну з найменших цих заповідей, та й людей так навчить, той буде найменшим у Царстві Небеснім; а хто виконає та й навчить, той стане великим у Царстві Небеснім.

И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 К ажу бо Я вам: коли праведність ваша не буде рясніша, як книжників та фарисеїв, то не ввійдете в Царство Небесне!

Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

21 В и чули, що було стародавнім наказане: Не вбивай, а хто вб'є, підпадає він судові.

Чули сте, че е било казано на древните: "Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда."

22 А Я вам кажу, що кожен, хто гнівається на брата свого, підпадає вже судові. А хто скаже на брата свого: рака, підпадає верховному судові, а хто скаже дурний, підпадає геєнні огненній.

А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

23 Т ому, коли принесеш ти до жертівника свого дара, та тут ізгадаєш, що брат твій щось має на тебе,

И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

24 з алиши отут дара свого перед жертівником, і піди, примирись перше з братом своїм, і тоді повертайся, і принось свого дара.

остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.

25 З о своїм супротивником швидко мирися, доки з ним на дорозі ще ти, щоб тебе супротивник судді не віддав, а суддя щоб прислужникові тебе не передав, і щоб тебе до в'язниці не вкинули.

Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 П оправді кажу тобі: Не вийдеш ізвідти, поки не віддаси ти й останнього шеляга!

Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

27 В и чули, що сказано: Не чини перелюбу.

Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействай."

28 А Я вам кажу, що кожен, хто на жінку подивиться із пожадливістю, той уже вчинив із нею перелюб у серці своїм.

Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

29 К оли праве око твоє спокушає тебе, його вибери, і кинь від себе: бо краще тобі, щоб загинув один із твоїх членів, аніж до геєнни все тіло твоє було вкинене.

Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 І як правиця твоя спокушає тебе, відітни її й кинь від себе: бо краще тобі, щоб загинув один із твоїх членів, аніж до геєнни все тіло твоє було вкинене.

И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 Т акож сказано: Хто дружину свою відпускає, нехай дасть їй листа розводового.

Още е било казано: "Който напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо."

32 А Я вам кажу, що кожен, хто пускає дружину свою, крім провини розпусти, той доводить її до перелюбу. І хто з відпущеною побереться, той чинить перелюб.

А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

33 Щ е ви чули, що було стародавнім наказане: Не клянись неправдиво, але виконуй клятви свої перед Господом.

Чули сте още, че е било казано на древните: "Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа."

34 А Я вам кажу не клястися зовсім: ані небом, бо воно престол Божий;

Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

35 н і землею, бо підніжок для ніг Його це; ані Єрусалимом, бо він місто Царя Великого;

нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

36 н е клянись головою своєю, бо навіть однієї волосинки ти не можеш учинити білою чи чорною.

Нито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

37 В аше ж слово хай буде: так-так, ні-ні. А що більше над це, то те від лукавого.

Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

38 В и чули, що сказано: Око за око, і зуб за зуба.

Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб."

39 А Я вам кажу не противитись злому. І коли вдарить тебе хто у праву щоку твою, підстав йому й другу.

А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 А хто хоче тебе позивати й забрати сорочку твою, віддай і плаща йому.

На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

41 А хто силувати тебе буде відбути подорожнє на милю одну, іди з ним навіть дві.

Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Х то просить у тебе то дай, а хто хоче позичити в тебе не відвертайсь від нього.

Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.

43 В и чули, що сказано: Люби свого ближнього, і ненавидь свого ворога.

Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си."

44 А Я вам кажу: Любіть ворогів своїх, благословляйте тих, хто вас проклинає, творіть добро тим, хто ненавидить вас, і моліться за тих, хто вас переслідує,

Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

45 щ об вам бути синами Отця вашого, що на небі, що наказує сходити сонцю Своєму над злими й над добрими, і дощ посилає на праведних і на неправедних.

за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 К оли бо ви любите тих, хто вас любить, то яку нагороду ви маєте? Хіба не те саме й митники роблять?

Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 І коли ви вітаєте тільки братів своїх, то що ж особливого робите? Чи й погани не чинять отак?

И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 О тож, будьте досконалі, як досконалий Отець ваш Небесний!

И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.