1 П існя прочан. Багато гнобили мене від юнацтва мого, нехай но ізраїль повість!

(По слав. 128.) Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега (нека каже сега Израел),

2 Б агато гнобили мене від юнацтва мого, та мене не подужали!

много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега, но не ме надвиха.

3 О рали були на хребті моїм плугатарі, поклали вони довгі борозни,

Орачите ораха по гърба ми, проточиха дълги бразди.

4 т а Господь справедливий, Він шнури безбожних порвав!

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Н ехай посоромлені будуть, і хай повідступають назад усі ті, хто Сіона ненавидить!

Ще станат за срам и ще се обърнат назад всички, които мразят Сион.

6 Б одай стали вони, як трава на дахах, що всихає вона, поки виросте,

Ще станат като тревата на къщния покрив, която изсъхва, преди да бъде оскубана -

7 щ о нею жмені своєї жнець не наповнить, ані оберемка свого в'язальник,

с която жътварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, обятията си,

8 і не скаже прохожий до них: Благословення Господнє на вас, благословляємо вас ім'ям Господа!

нито казват минувачите: Благословение Господне да бъде на вас! За да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господне!