1 І сталось, що Він у суботу ввійшов був до дому одного з фарисейських старшин, щоб хліба спожити, а вони назирали за Ним.
Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.
2 І ото перед Ним був один чоловік, слабий на водянку.
И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.
3 І сус же озвався й сказав до законників та фарисеїв: Чи вздоровляти в суботу годиться чи ні?
И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?
4 В они ж мовчали. А Він, доторкнувшись, уздоровив його та відпустив...
А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.
5 І сказав Він до них: Коли осел або віл котрогось із вас упаде до криниці, то хіба він не витягне зараз його дня суботнього?
И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?
6 І вони не могли відповісти на це.
И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините
7 А як Він спостеріг, як вони собі перші місця вибирали, то сказав до запрошених притчу:
А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:
8 К оли хто покличе тебе на весілля, не сідай на першому місці, щоб не трапився хто поважніший за тебе з покликаних,
Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб
9 і щоб той, хто покликав тебе та його, не прийшов і тобі не сказав: Поступися цьому місцем! І тоді ти із соромом станеш займати місце останнє...
и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.
10 А ле як ти будеш запрошений, то приходь, і сідай на останньому місці, щоб той, хто покликав тебе, підійшов і сказав тобі: Приятелю, сідай вище! Тоді буде честь тобі перед покликаними з тобою.
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.
11 Х то бо підноситься буде впокорений, а хто впокоряється той піднесеться.
Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 А тому, хто Його був покликав, сказав Він: Коли ти справляєш обід чи вечерю, не клич друзів своїх, ні братів своїх, ані своїх родичів, ні сусідів багатих, щоб так само й вони коли не запросили тебе, і буде взаємна відплата тобі.
Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.
13 А ле, як справляєш гостину, клич убогих, калік, кривих та сліпих,
А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 і будеш блаженний, бо не мають вони чим віддати тобі, віддасться ж тобі за воскресіння праведних!
и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря
15 Я к почув це один із отих, що сиділи з Ним при столі, то до Нього сказав: Блаженний, хто хліб споживатиме в Божому Царстві!
И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 В ін же промовив до нього: Один чоловік спорядив був велику вечерю, і запросив багатьох.
А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 І послав він свого раба часу вечері сказати запрошеним: Ідіть, бо вже все наготовано.
И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.
18 І зараз усі почали відмовлятися. Перший сказав йому: Поле купив я, і маю потребу піти та оглянути його. Прошу тебе, вибач мені!
А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 А другий сказав: Я купив собі п'ять пар волів, і йду спробувати їх. Прошу тебе, вибач мені!
Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
20 І знов інший сказав: Одружився ось я, і через те я не можу прибути.
А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
21 І вернувся той раб і панові своєму про все розповів. Розгнівавсь господар тоді, та й сказав до свого раба: Піди швидко на вулиці та на завулки міські, і приведи сюди вбогих, і калік, і сліпих, і кривих.
И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 І згодом раб повідомив: Пане, сталося так, як звелів ти, та місця є ще.
Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.
23 І сказав пан рабові: Піди на дороги й на загороди, та й силуй прийти, щоб наповнився дім мій.
И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 К ажу бо я вам, що жаден із запрошених мужів тих не покуштує моєї вечері... Бо багато покликаних, та вибраних мало!
защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците
25 І шло ж з Ним багато людей. І, звернувшись, сказав Він до них:
А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:
26 К оли хто приходить до Мене, і не зненавидить свого батька та матері, і дружини й дітей, і братів і сестер, а до того й своєї душі, той не може буть учнем Моїм!
Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 І хто свого хреста не несе, і не йде вслід за Мною, той не може бути учнем Моїм!
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Х то бо з вас, коли башту поставити хоче, перше не сяде й видатків не вирахує, чи має потрібне на виконання,
Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?
29 щ об, коли покладе він основу, але докінчити не зможе, усі, хто побачить, не стали б сміятися з нього,
Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 г оворячи: Чоловік цей почав будувати, але докінчити не міг...
Този човек почна да гради, но не можа да довърши.
31 А бо який цар, ідучи на війну супроти царя іншого, перше не сяде порадитися, чи спроможен він із десятьма тисячами стріти того, хто йде з двадцятьма тисячами проти нього?
Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?
32 К оли ж ні, то, як той ще далеко, шле посольство до нього та й просить про мир.
Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 Т ак ото й кожен із вас, який не зречеться усього, що має, не може бути учнем Моїм.
И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 С іль добра річ. Коли ж сіль несолоною стане, чим приправити її?
Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Н і на землю, ні на гній не потрібна вона, її геть викидають. Хто має вуха, щоб слухати, нехай слухає!
Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.