1 Д ля дириґента хору. Раба Господнього Давида, коли він промовив до Господа слова цієї пісні того дня, як Господь урятував його з руки всіх його ворогів та від руки Саула, (18-2) то він проказав: Полюблю Тебе, Господи, сило моя,

(По слав. 17.) За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И каза: Обичам Те, Господи, сила моя.

2 ( 18-3) Господь моя скеля й твердиня моя, і Він мій Спаситель! Мій Бог моя скеля, сховаюсь я в ній, Він щит мій, і ріг Він спасіння мого, Він башта моя!

Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.

3 ( 18-4) Я кличу: Преславний Господь, і я визволений від своїх ворогів!

Ще призова Господа, Който е достохвален; така ще бъда избавен от неприятелите си.

4 ( 18-5) Тенета смертельні мене оточили, і потоки велійяала лякають мене!

Връзките на смъртта ме обкръжиха; порои от беззаконие ме уплашиха.

5 ( 18-6) Тенета шеолу мене оточили, і пастки смертельні мене попередили.

Връзките на преизподнята ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха.

6 ( 18-7) В тісноті своїй кличу до Господа, і до Бога свого я взиваю, Він почує мій голос із храму Свого, і доходить мій зойк до лиця Його в уші Йому!

В утеснението си призовах Господа и към Бога мой извиках. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна до ушите Му.

7 ( 18-8) Захиталась земля й затремтіла, і затряслись і хитались підвалини гір, бо Він запалився від гніву:

Тогава се поклати и потресе земята; основите на планините се разлюляха и се поклатиха, защото Той се разгневи.

8 ( 18-9) із ніздер Його бухнув дим, з Його ж уст пожирущий огонь, і жар запалився від Нього!

Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му поглъщаше; въглени се разпалиха от Него.

9 ( 18-10) Він небо простяг і спустився, а хмара густа під ногами Його.

Той сведе небесата и слезе; и мрак беше под краката Му.

10 ( 18-11) Усівся Він на херувима й летів, і на вітрових крилах понісся...

Възседна херувим и летя; летя на ветрени криле.

11 ( 18-12) Поклав темряву Він як заслону Свою, довкілля Його то темрява вод, а мешкання Його густі хмари!

Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си - тъмните води, гъстите въздушни облаци.

12 ( 18-13) Від блиску, що був перед Ним, град і жар огняний пройшли хмари Його...

От святкането пред Него преминаха през облаците Му град и огнени въглени.

13 ( 18-14) і Господь загримів у небесах, і Всевишній Свій голос подав, град і жар огняний!

И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, град и огнени въглени.

14 ( 18-15) Він послав Свої стріли, та їх розпорошив, і стрілив Він блискавками, та їх побентежив.

И прати стрелите Си и ги разпръсна. Да! Светкавици в изобилие - и ги смути.

15 ( 18-16) Показалися річища водні, і відкрились основи вселенної, від сваріння Твого, о Господи, від подиху вітру із ніздер Твоїх...

Тогава се разкриха коритата на водите, откриха се основите на вселената от Твоето изобличение, Господи, от духането на дъха на ноздрите Ти.

16 ( 18-17) Він простяг з висоти Свою руку, узяв Він мене, витяг мене з вод великих,

Пра̀ти от височината, взе ме, извлече ме от големи води.

17 ( 18-18) він мене врятував від мого потужного ворога, і від моїх ненависників, бо сильніші від мене вони!

Избави ме от силния ми неприятел, от онези, които ме мразеха; защото бяха по-силни от мене.

18 ( 18-19) Напали на мене вони в день нещастя мого, та Господь був моїм опертям,

Стигнаха ме в деня на бедствието ми; но Господ ми стана опора.

19 ( 18-20) і на місце розлоге Він вивів мене, Він мене врятував, бо вподобав мене!

И ме изведе на широко, избави ме, защото имаше благоволение към мене.

20 ( 18-21) Нехай Господь зробить мені за моєю справедливістю, хай заплатить мені згідно з чистістю рук моїх,

Въздаде ми Господ според правдата ми; според чистотата на ръцете ми ме възнагради,

21 ( 18-22) бо беріг я дороги Господні, і від Бога свого я не відступив,

защото съм опазил пътищата Господни и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

22 ( 18-23) бо всі Його присуди передо мною, і не відкидав я від себе Його постанов!

Защото всичките Му закони са били пред мен и от наредбите Му не съм се отдалечил.

23 ( 18-24) і був я із Ним непорочний, і стерігся своєї провини,

Непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

24 ( 18-25) і Господь заплатив був мені за моєю справедливістю, згідно з чистістю рук моїх перед очима Його.

Затова Господ ми въздаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

25 ( 18-26) із справедливим поводишся Ти справедливо, із чесним по-чесному,

Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, към непорочния непорочен ще се явиш.

26 ( 18-27) із чистим поводишся чисто, а з лукавим за лукавством його,

Към чистия чист ще се явиш и към развратния противен ще се явиш.

27 ( 18-28) бо народ із біди Ти спасаєш, а очі зухвалі принижуєш,

Защото оскърбен народ Ти ще спасиш; а очи горделиви ще смириш.

28 ( 18-29) бо Ти світиш мого світильника, Господь Бог мій, освітлює Він мою темряву!

Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ, Бог мой, ще озари тъмнината ми.

29 ( 18-30) Бо з Тобою поб'ю я ворожого відділа, і з Богом своїм проберусь через мур.

Защото чрез Тебе разбивам дружина; чрез Бога мой прескачам стена.

30 ( 18-31) Бог непорочна дорога Його, слово Господнє очищене, щит Він для всіх, хто вдається до Нього!

Колкото до Бога, Неговият път е съвършен; словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

31 ( 18-32) Бо хто Бог, окрім Господа? і хто скеля, крім нашого Бога?

Защото кой е Бог освен Господ? И кой е канара освен нашият Бог?

32 ( 18-33) Цей Бог мене силою оперезав, і дорогу мою учинив непорочною,

Бог, Който ме препасва със сила и прави съвършен пътя ми,

33 ( 18-34) Він зробив мої ноги, мов у лані, і ставить мене на висотах моїх,

Той прави краката ми като краката на елените и ме поставя на високите ми места.

34 ( 18-35) мої руки навчає до бою, і на рамена мої лука мідяного напинає.

Учи ръцете ми да воюват, така че мишците ми опъват меден лък.

35 ( 18-36) і дав Ти мені щит спасіння Свого, а правиця Твоя підпирає мене, і чинить великим мене Твоя поміч.

Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала и Твоята благост ме е направила велик.

36 ( 18-37) Ти чиниш широким мій крок підо мною, і стопи мої не спіткнуться.

Ти си разширил стъпките ми под мен; и краката ми не се подхлъзнаха.

37 ( 18-38) Женуся я за ворогами своїми, і їх дожену, і не вернуся, аж поки не винищу їх,

Гоних неприятелите си и ги стигнах, и не се върнах, докато не ги довърших.

38 ( 18-39) я їх потрощу, й вони встати не зможуть, повпадають під ноги мої!

Стрих ги и не можаха да се повдигнат; паднаха под краката ми.

39 ( 18-40) Ти ж для бою мене підперізуєш силою, валиш під мене моїх ворохобників.

Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си под мене въставащите против мене.

40 ( 18-41) Повернув Ти до мене плечима моїх ворогів, і понищу ненависників я своїх!

Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, за да изтребя онези, които ме мразят.

41 ( 18-42) Кричали вони, та немає спасителя, взивали до Господа, і не відповів їм.

Извикаха, но нямаше избавител; към Господа викаха, но не ги послуша.

42 ( 18-43) і я їх зітру, як той порох на вітрі, як болото на вулицях, їх потопчу!

Тогава ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като кал на пътя.

43 ( 18-44) Ти від бунту народу мене бережеш, Ти робиш мене головою племенам, мені будуть служити народи, яких я не знав!

Ти си ме избавил и от съпротивленията на народа; поставил си ме глава на народите; народ, който не познавах, слугува на мене;

44 ( 18-45) На вістку про мене слухняні мені, до мене чужинці підлещуються,

щом чуха за мене, те ме послушаха; даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

45 ( 18-46) в'януть чужинці і тремтять у твердинях своїх...

Чужденците отслабнаха и разтреперани излязоха от яките си скривалища.

46 ( 18-47) Живий Господь, і благословенна будь, скеле моя, і нехай Бог спасіння мойого звеличиться,

Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ми, и да се възвиси Бог на избавлението ми,

47 ( 18-48) Бог, що помсти за мене дає, і що народи під мене підбив,

Бог, Който въздава мъст за мен и покорява под мене племена,

48 ( 18-49) що рятує мене від моїх ворогів, Ти звеличив мене над повстанців на мене, спасаєш мене від насильника!

Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвисяваш над въставащите против мен, избавяш ме от насилника.

49 ( 18-50) Тому то хвалю Тебе, Господи, серед народів, і Йменню Твоєму співаю!

Затова ще Те хваля, Господи, между народите и на името Ти ще пея.

50 ( 18-51) Ти Своєму цареві спасіння побільшуєш, і милість вчиняєш Своєму помазанцеві Давиду й насінню його аж навіки.

Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си и показваш милосърдие към помазаника Си, към Давид и към потомството му до века.