1 З гадай, Господи, що з нами сталося, зглянься й побач нашу ганьбу,

Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 н аша спадщина дісталась чужим, доми наші чужинцям!

Наследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

3 П оставали ми сиротами: нема батька, а матінки наші неначе ті вдови!...

Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 С вою воду за срібло ми п'ємо, наші дрова за гроші одержуємо...

Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 У потилицю нас поганяють, помучені ми, і спокою не маємо!

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 Д о Єгипту й Асирії руку витягуємо, щоб насититись хлібом!

Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 Б атьки наші грішили, але їх нема, а ми двигаємо їхні провини!

Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 Р аби запанували над нами, і немає нікого, хто б вирятував з їхньої руки...

Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 Н аражуючи свою душу на меч у пустині, достаємо свій хліб...

Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 Ш кіра наша, мов піч, попалилась з пекучого голоду...

Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 Ж інок на Сіоні безчестили, дівчат по Юдейських містах...

Изнасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

12 К нязі їхньою рукою повішені, лиця старих не пошановані...

Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 Ю наки носять камінь млиновий, а хлопці під ношею дров спотикаються...

Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 П ерестали сидіти старші в брамі, юнаки свою пісню співати,

Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 в тіха нашого серця спинилась, наш танець змінивсь на жалобу...

Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 С пала корона у нас з голови, о горе, бо ми прогрішились,

Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 т ому наше серце боляще, тому наші очі потемніли,

Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 ч ерез гору Сіон, що спустошена, бродять лисиці по ній...

Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 П робуваєш Ти, Господи, вічно, Твій престол з роду в рід:

Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 Н ащо ж нас забуваєш навік, покидаєш на довгі дні нас?

Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 П риверни нас до Себе, о Господи, і вернемось ми, віднови наші дні, як давніше було!

Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

22 Х іба Ти цілком нас відкинув, прогнівавсь занадто на нас?...

ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.