1 Н е багато-хто ставайте, брати мої, учителями, знавши, що більший осуд приймемо.

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

2 Б о багато ми всі помиляємось. Коли хто не помиляється в слові, то це муж досконалий, спроможний приборкувати й усе тіло.

Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

3 О т і коням вкладаєм уздечки до рота, щоб корилися нам, і ми всім їхнім тілом керуємо.

Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

4 О т і кораблі, хоч які величезні та гнані вітрами жорстокими, проте найменшим стерном скеровуються, куди хоче стерничий.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

5 Т ак само й язик, малий член, але хвалиться вельми! Ось маленький огонь, а запалює величезного ліса!

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

6 І язик то огонь. Як світ неправости, поставлений так поміж нашими членами, язик сквернить усе тіло, запалює круг життя, і сам запалюється від геєнни.

А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

7 Б о всяка природа звірів і пташок, гадів і морських потвор приборкується, і приборкана буде природою людською,

Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

8 т а не може ніхто із людей язика вгамувати, він зло безупинне, він повний отрути смертельної!

но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

9 Н им ми благословляємо Бога й Отця, і ним проклинаєм людей, що створені на Божу подобу.

С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

10 І з тих самих уст виходить благословення й прокляття. Не повинно, брати мої, щоб так це було!

От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

11 Х іба з одного отвору виходить вода солодка й гірка?

Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

12 Х іба може, брати мої, фіґове дерево родити оливки, або виноград фіґи? Солодка вода не тече з солонця.

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

13 Х то мудрий і розумний між вами? Нехай він покаже діла свої в лагідній мудрості добрим поводженням!

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 К оли ж гірку заздрість та сварку ви маєте в серці своєму, то не величайтесь та не говоріть неправди на правду,

Но ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 ц е не мудрість, що ніби зверху походить вона, але земна, тілесна та демонська.

Това не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

16 Б о де заздрість та сварка, там безлад та всяка зла річ!

защото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 А мудрість, що зверху вона, насамперед чиста, а потім спокійна, лагідна, покірлива, повна милосердя та добрих плодів, безстороння та нелукава.

Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 А плід правди сіється творцями миру.

А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.