1 ( 2-3) Скажіть своїм братам: Народ Мій, а своїм сестрам: Помилувана.

И така, наричайте братята си Аммий и сестрите си Рухама,

2 ( 2-4) Судіться з вашою матір'ю, судіться, бо вона не жінка Моя, а Я не її чоловік, і нехай вона відкине від себе свій блуд, і з-поміж своїх перс свій перелюб,

Съдете се с майка си, съдете се; защото тя не Ми е жена и Аз не съм ѝ мъж. Нека премахне блудствата си от лицето си и прелюбодействата си - от гърдите си,

3 ( 2-5) щоб Я не роздягнув її до нага, і не поставив її такою, як у день її народження, і щоб не зробив Я її пустинею, і не обернув її на суху землю, і не забив її спрагою.

да не би да я съблека гола и я изложа, както беше в деня, когато се е родила, и я направя като пустиня, и я поставя като безводна земя, и я уморя с жажда.

4 ( 2-6) Над синами ж її Я не змилуюся, бо вони сини блуду,

Даже към децата ѝ няма да покажа милост, понеже са деца от блудство.

5 ( 2-7) бо їхня мати блудлива була, та, що ними була вагітна, сором чинила, бо казала вона: Я піду за своїми полюбовниками, що дають мені хліб мій та воду мою, мою вовну та льон мій, оливу мою та напої мої.

Защото майка им блудства̀; тази, която ги беше заченала, постъпи срамно; защото каза: Ще отида след любовниците си, които ми дават хляба и водата ми, въ̀лната и лена ми, маслото и питиетата ми.

6 ( 2-8) Тому то ось Я вкрию твою дорогу тернями, і обгороджу її огорожею, і стежок своїх не знайде вона.

Затова, ето, Аз ще препреча пътя ѝ с плет от тръни и ще направя преграда пред нея, за да не намери пътищата си.

7 ( 2-9) І буде вона гнатися за своїми полюбовниками, але не дожене їх, і буде шукати їх, та не знайде. І скаже вона: Піду я, і вернуся до мого першого чоловіка, бо краще було мені тоді, як тепер.

Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; ще ги потърси, но няма да ги намери. Тогава ще каже: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

8 ( 2-10) А вона не знає, що то Я давав їй збіжжя, і виноградний сік, і свіжу оливу, і примножив їй срібло та золото, яке вони звернули на Ваала.

И тя не знаеше, че Аз съм ѝ давал житото, виното и маслото и съм умножил среброто и златото ѝ, което употребиха за Ваал.

9 ( 2-11) Тому то заберу назад Своє збіжжя в його часі, а Мій сік виноградний в його умовленому часі, і заберу Свою вовну та Свій льон, що був на покриття її наготи.

Затова ще си взема назад житото на времето му и виното Си - на определеното му време, и ще откъсна въ̀лната Си и лена Си, които трябваше да покриват голотата ѝ.

10 ( 2-12) А тепер відкрию її наготу на очах її коханців, і ніхто не врятує її від Моєї руки.

И сега ще открия нечистотата ѝ пред очите на любовниците ѝ; и никой няма да я избави от ръката Ми.

11 ( 2-13) І зроблю кінець усякій радості її, святу її, новомісяччю її, і суботі її, та всякому святковому часові.

И ще прекратя цялото ѝ веселие - тържествата, новолунията, съботите и всичките ѝ определени празници.

12 ( 2-14) І спустошу її виноградника та її фіґове дерево, про які вона говорила: Це мені дар за блудодійство, що дали мені мої полюбовники. А Я оберну їх на ліс, і їх пожере польова звірина!

Ще опустоша и лозите и смокините ѝ, за които каза: Те са заплатата, която ми дадоха любовниците ми; ще ги превърна в гора и полските животни ще ги изпояждат.

13 ( 2-15) І навіщу її за дні Ваалів, коли вона кадила. І приоздоблювалася ти своєю носовою сережкою та своїм нашийником, і ходила за своїми полюбовниками, а Мене забувала, говорить Господь.

И ще я накажа за дните, които посвещаваше на ваалимите, когато им кадеше, като се кичеше с обеците и огърлиците си и отиваше след любовниците си, а Мене забравяше, казва Господ. Любовта на Бога към Неговия народ

14 ( 2-16) Тому то ось Я намовлю її, і попроваджу її до пустині, і буду говорити до серця її.

Но, ето, Аз ще я привлека и като я заведа в пустинята, ще ѝ говоря по сърцето ѝ.

15 ( 2-17) І дам їй виноградники звідти та долину Ахор за двері надії, і вона буде там співати, як за днів своєї молодости, як за дня виходу її з єгипетського краю.

И още оттам ще ѝ дам ханаанските лозя и долината Ахор за врата на надежда; и там тя ще се отзове, както в дните на младостта си и както в деня, когато излезе от Египетската земя.

16 ( 2-18) І станеться, того дня говорить Господь ти кликатимеш: Чоловіче мій, і не будеш більше кликати Мене: Мій ваале.

В онзи ден, казва Господ, ще Ме наричаш: Мъжът ми; и няма да Ме наричаш вече: Ваал ми.

17 ( 2-19) І усуну імена Ваалів з її уст, і вони не будуть більше згадувані своїм іменем.

Защото ще премахна имената на ваалимите от устата ѝ; и те няма вече да се споменават с имената си.

18 ( 2-20) І складу їм заповіта того дня з польовою звіриною, і з птаством небесним, та з плазуючим по землі, і лука й меча та війну знищу з землі, і покладу їх безпечно.

В онзи ден ще сключа за тях завет с полските зверове, с небесните птици и със земните твари; и като строша лък и меч, и бой и ги махна от земята, ще ги населя в безопасност.

19 ( 2-21) І заручуся з тобою навіки, і заручуся з тобою справедливістю, і правосуддям, і милістю та любов'ю.

И ще те сгодя за Себе Си завинаги. Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и правосъдие, в милосърдие и милости.

20 ( 2-22) І заручуся з тобою вірністю, і ти пізнаєш Господа.

Ще те сгодя за Себе Си във вярност; и ще познаеш Господа.

21 ( 2-23) І станеться того дня, Я почую, говорить Господь, почую небо, а воно почує землю,

И в онзи ден ще отговоря, казва Господ, ще отговоря на небето и то ще отговори на земята,

22 ( 2-24) а земля задоволить збіжжя, і виноградний сік, і оливу, а вони задовольнять Їзреела.

и земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, и те ще отговорят на Йезраел.

23 ( 2-25) І обсію її Собі на землі, і змилуюся над Ло-Рухамою, і скажу до Ло-Амі: Ти народ Мій, а він скаже: Мій Боже!

И ще я насея за Себе Си на земята; и ще покажа милост към непомилваната; а на онези, които не бяха Мой народ, ще кажа: Мой народ сте вие; и те ще казват, всеки един: Ти си мой Бог.