1 П існя прочан. Як вертався Господь із полоном Сіону, то були ми немов би у сні...

(По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

2 Н аші уста тоді були повні веселощів, а язик наш співання! Казали тоді між народами: Велике вчинив Господь з ними!

Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

3 В елике вчинив Господь з нами, були радісні ми!

Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

4 В ернися ж із нашим полоном, о Господи, немов ті джерела, на південь!

Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

5 Х то сіє з слізьми, зо співом той жне:

Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

6 в се ходить та плаче, хто носить торбину насіння на посів, та вернеться з співом, хто носить снопи свої!

Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.