1 Д ля дириґетна хору. На спів: „Лілея свідчення". Золотий псалом Давидів для навчання, (60-2) коли він підпалив був Арам двух річок і Арам Цови, і вернувся Йоав і побив Едома в Соляній долині, дванадцять тисяч. (60-3) Боже, покинув Ти нас, розпорошив Ти нас, Ти нагнівався був, повернися ж до нас!

(По слав. 59.) За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давид за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна и порази дванадесет хиляди едомци в Долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; разгневил си се; възвърни ни.

2 ( 60-4) Ти землею затряс, і її розірвав, уздоров же уламки її, бо вона захиталась!

Потресъл си земята, разпукнал си я; изцели проломите ѝ, защото тя е разклатена.

3 ( 60-5) Ти вчинив, що народ Твій побачив тяжке, напоїв нас отрутним вином...

Показал си на народа Си мъчителни неща; напоил си ни с вино до омайване.

4 ( 60-6) Ти дав прапора тим, хто боїться Тебе, щоб збирались вони перед правдою. Села.

Дал си знаме на онези, които се боят от Тебе, за да се развява, защото е истината. (Села.)

5 ( 60-7) Щоб любі Твої були визволені, Своєю правицею допоможи, й обізвися до нас!

За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ни послушай.

6 ( 60-8) У святині Своїй Бог промовив: Нехай розвеселюсь, розділю Я Сихем і долину Суккотську поміряю!

Бог говорѝ със светостта Си; затова аз ще тържествувам; ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

7 ( 60-9) Належить Мені Ґілеад, Мені Манасія, а Єфрем охорона Моїй голові, Юда берло Моє.

мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем също е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

8 ( 60-10) Моав то мідниця Мого миття, на Едом узуттям Своїм кину, филистею, вигукуй для Мене із радістю!

Моав е умивалникът ми, на Едом ще хвърля обувката си; възклицавай за мене, филистимска земьо!

9 ( 60-11) Хто мене запровадить до міста твердинного, хто до Едому мене попровадить?

Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

10 ( 60-12) Хіба ж Ти покинув нас, Боже, і серед нашого війська не вийдеш вже, Боже?

Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил и не излизаш вече, о, Боже, с войските ни?

11 ( 60-13) Подай же нам поміч на ворога, людська бо поміч марнота!

Помогни ни срещу противника, защото суетно е човешкото избавление.

12 ( 60-14) Ми мужність виявимо в Бозі, і Він потопче противників наших!

Чрез Бога ще вървим смело, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.