1 М удра жінка будує свій дім, а безумна своєю рукою руйнує його.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 Х то ходить в простоті своїй, боїться той Господа, а в кого дороги криві, той погорджує Ним.

Който ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

3 Н а устах безумця галузка пихи, а губи премудрих їх стережуть.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Д е немає биків, там ясла порожні, а щедрість врожаю у силі вола.

Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 С відок правдивий не лже, а свідок брехливий говорить неправду.

Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 Н асмішник шукає премудрости, та надаремно, пізнання легке для розумного.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 Х оди здалека від людини безумної, і від того, в кого мудрих уст ти не бачив.

Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 М удрість розумного то розуміння дороги своєї, а глупота дурних то омана.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 Н ерозумні сміються з гріха, а між праведними уподобання.

У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

10 С ерце знає гіркоту своєї душі, і в радість його не втручається інший.

Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

11 Б уде вигублений дім безбожних, а намет безневинних розквітне.

Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

12 Б уває, дорога людині здається простою, та кінець її стежка до смерти.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 Т акож іноді і від сміху болить серце, і закінчення радости смуток.

Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

14 Х то підступного серця, насититься той із доріг своїх, а добра людина із чинів своїх.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 В ірить безглуздий в кожнісіньке слово, а мудрий зважає на кроки свої.

Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 М удрий боїться й від злого вступає, нерозумний же гнівається та сміливий.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 С корий на гнів учиняє глупоту, а людина лукава зненавиджена.

Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

18 Н ерозумні глупоту вспадковують, а мудрі знанням коронуються.

Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 П оклоняться злі перед добрими, а безбожники при брамах праведного.

Злите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

20 У богий зненавиджений навіть ближнім своїм, а в багатого друзі численні.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 Х то погорджує ближнім своїм, той грішить, а ласкавий до вбогих блаженний.

Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 Ч и ж не блудять, хто оре лихе? А милість та правда для тих, хто оре добро.

Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23 К ожна праця приносить достаток, але праця уст в недостаток веде.

От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

24 К орона премудрих їхня мудрість, а вінець нерозумних глупота.

Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 С відок правдивий визволює душі, а свідок обманливий брехні торочить.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 У Господньому страхові сильна надія, і Він пристановище дітям Своїм.

В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

27 С трах Господній криниця життя, щоб віддалятися від пасток смерти.

Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 У численності люду величність царя, а в браку народу погибіль володаря.

Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 Т ерпеливий у гніві багаторозумний, а гнівливий вчиняє глупоту.

Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 Л агідне серце життя то для тіла, а заздрість гнилизна костей.

Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 Х то тисне нужденного, той ображає свого Творця, а хто милостивий до вбогого, той поважає Його.

Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 Б езбожний у зло своє падає, а праведний повний надії й при смерті своїй.

Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 М удрість має спочинок у серці розумного, а що в нутрі безумних, те виявиться.

В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 П раведність люд підіймає, а беззаконня то сором народів.

Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

35 Л аска царева рабові розумному, гнів же його проти того, хто соромить його.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.