1 Д ля всього свій час, і година своя кожній справі під небом:

Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

2 ч ас родитись і час помирати, час садити і час виривати посаджене,

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

3 ч ас вбивати і час лікувати, час руйнувати і час будувати,

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

4 ч ас плакати й час реготати, час ридати і час танцювати,

време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

5 ч ас розкидати каміння і час каміння громадити, час обіймати і час ухилятись обіймів,

време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

6 ч ас шукати і час розгубити, час збирати і час розкидати,

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

7 ч ас дерти і час зашивати, час мовчати і час говорити,

време за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

8 ч ас кохати і час ненавидіти, час війні і час миру!

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

9 Я ка користь трудящому в тім, над чим трудиться він?

Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

10 Я бачив роботу, що Бог був дав людським синам, щоб трудились над нею,

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

11 у се Він прегарним зробив свого часу, і вічність поклав їм у серце, хоч не розуміє людина тих діл, що Бог учинив, від початку та аж до кінця...

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

12 Я знаю, немає нічого в них кращого, як тільки радіти й робити добро у своєму житті.

Познах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

13 І отож, як котрий чоловік їсть та п'є і в усім своїм труді радіє добром, це дар Божий!

и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

14 Я знаю, що все, що Бог робить, воно зостається навіки, до того не можна нічого додати, і з того не можна нічого відняти, і Бог так зробив, щоб боялись Його!

Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

15 Щ о є, то було вже воно, і що статися має було вже, бо минуле відновлює Бог!

Каквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

16 І я бачив під сонцем іще: місце суду, а в нім беззаконня, і місце правди, у ньому ж неправда...

Видях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

17 Я сказав був у серці своєму: Судитиме Бог справедливого й несправедливого, бо для кожної справи є час, і на всяке там діло.

Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 Я сказав був у серці своєму: Це для людських синів, щоб Бог випробовував їх, і щоб бачити їм, що вони як ті звірі,

Казах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

19 б о доля для людських синів і доля звірини однакова доля для них: як оці помирають, так само вмирають і ті, і для всіх один подих, і нема над твариною вищости людям, марнота бо все!...

Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

20 В се до місця одного йде: все постало із пороху, і вернеться все знов до пороху...

Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

21 Х то те знає, чи дух людських синів підіймається вгору, і чи спускається вділ до землі дух скотини?

Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

22 І я бачив, нема чоловікові кращого, як ділами своїми радіти, бо це доля його! Бо хто поведе його глянути, що буде по ньому?...

И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?